— Залагаш си задника, моето момче.
Докато минавах покрай черквата, се извърнах да погледам извисилата се бяла камбанария и усетих как ме плисва вълна електричество. Почувствах чак в костите си тръпка, сякаш имаше няколко малки земетресения, и изпитах усещането, че костният ми мозък кипва. Отзад в главата отново ме прониза познатата болка, за миг ми се стори, че ще падна, ала болката мина бързо, отнасяйки със себе си и електрическия ток.
Пред късогледото око на съзнанието ми като светкавица изникнаха черните силуети. Отново потреперих целият.
Лили ни поведе през безлюдната улица, нагоре по пресечката, покрай Спитълфийлдс Маркет. Завихме и тръгнахме по криви пресечки. Лили спря пред една сравнително нова сграда и натисна звънеца. Обърнах се да видя още веднъж черквата и да се ориентирам: не съм много сигурен, но ми се стори, че сме съвсем близо от мястото на последното убийство, извършено от Джак Изкормвача. По време на рекламната кампания на „Кълбо от огън“ не бяхме правили снимки тук, понеже Мер рече и отсече: съвременната архитектура ще съсипе атмосферата. Де да беше и той сега с нас: тръпки ме побиваха само като се огледах наоколо.
Гробовната тишина най-сетне беше нарушена от трясъка на вдигани резета. Вратата се отвори и се показа дребничка жена, облечена като за вихрена нощ в клуб „Талибан“: от глава до пети беше забулена в черен чаршаф. Бяха покрити дори очите й: имаше само малък процеп, през който да вижда. Всъщност само предполагам, че отдолу е имало жена, може да е бил Джими Хофа65 или някоя танцуваща мечка от руски цирк. Под топовете черен плат не личаха никакви очертания на тяло, а човекът не пророни и дума. Само ни погледна, кимна на Лили и ни махна да влизаме.
Лили тръгна най-отпред по застлания с килим коридор. Чух как резетата и катинарите отново се затварят след нас, но щом се обърнах, дребничката фигурка беше изчезнала. Шобан също погледна назад и само сви рамене, когато вдигнах въпросително вежда. Въпреки това вече държеше в ръка пистолета марка „Берета“. Подминахме няколко отворени врати — бяха на помещения, които, общо взето, бяха празни. В едното мярнах няколко разхвърляни кашона, в друго — сгъваеми столове, подредени в нещо като кръг, но по нищо не личеше тук да живеят хора. Стените бяха голи, нямаше и телевизионни приемници или фотьойли. Дори стари вестници или хартийка от бонбон, метната в ъгъла. Наоколо не се виждаше жива душа.
В дъното на коридора Лили отвори врата, зад която имаше стълба, водеща надолу. Завъртя ключа до вратата и включи мъждивите крушки по тавана. Без да казва и дума, ни поведе надолу. Ума вървеше зад нея, после идвах аз, Шобан подсигуряваше тила.
Веднага щом слязохме, Лили дръпна висящо шнурче — и добре че го направи, защото светлината по стълбището угасна миг-два по-късно — и запали друго мъждиво осветление по тавана, което не можеше да разсее дори мрака по ъглите в подземието. Всъщност така вероятно бе за предпочитане, защото и малкото, което се виждаше, бе доста занемарено. Сивият циментов под бе много мръсен, по ъглите, които, слава богу, не се виждаха, сигурно имаше валма пепеляк. Каквато и да се явяваше, жената в черно определено не бе от най-големите чистници.
В дъното на просторното подземие имаше дървена врата. На пирон до нея бе окачен дълъг тънък ключ. Вратата нямаше ръкохватка, затова пък имаше ключалка.
— Много обезопасено, няма що! — отбелязах аз. — Представяте ли си какво ще обяснявате на застрахователите, ако някой извърши кражба с взлом?
Лили се обърна и ми се усмихва.
— Нали нямаш нищо против честта да отключиш?
— Защо изобщо питаш! — възкликнах аз, после минах пред нея и грабнах ключа.
Само бях докоснал с пръсти метала, и се дръпнах. Изкрещях колкото ми глас държи. Сякаш бях пъхнал длан в тенджера с вряла вода. Погледнах си пръстите: по върховете им бяха избили мехурчета. Във въздуха се носеше миризмата на опърлено месо.
— По дяволите.
— Следващия път не се прави на толкова отворен! — посъветва ме Лили.
Ума ме погледна и поклати глава.
Лили свали ключа от пирона. И не й стана нищо! Не си опари пръстите, кожата й не засъска, не й избиха мехури. Възрастната жена пъхна ключа в ключалката и отвори вратата, после ни махна да минем пред нея. Шобан избърза и тръгна пред Ума, аз закретах подире им. Докато влизах през вратата, внимавах много да не я допирам. Лили влезе последна, като затвори вратата и я заключи. Окачи ключа на друг пирон от отсамната страна на рамката.