— Ха сега де! — рече накрая. — Не знам.
— Ами ако… ау! — възкликнах аз, след като завихме по другата улица.
— А?
— Какво е това? — попитах.
След две-три пресечки улицата завършваше с изумителна постройка.
— Не си ли я виждал досега? — изненада се Кинг. — Това е черквата „Крайст“ в Спитълфийлдс. Една от оцелелите сгради, с които навремето е бил прочут Ийст Енд.
— Как така съм я пропуснал? — не можех да се начудя аз.
Черквата се възправяше от земята досущ огромна островърха кула от бял камък. Изглеждаше като присадена тук, издигаше се над всичко наоколо като първото зъбче на току-що проходило пеленаче. Геометрията на постройката ми се стори невероятна: черквата всъщност се състоеше само от кула и камбанария. Докато я гледах, си спомних последния кадър в „Планетата на маймуните“, където Чарлтън Хестън се натъква на горната половина на Статуята на свободата, погребана под пясъците; храмът стърчеше така, сякаш долните му две трети бяха отрязани или бяха останали в подземния свят на града.
Когато наближихме фасадата на сградата, суровото въздействие на архитектурата се засили дори още повече. Докато гледах нагоре към камбанарията и входа със свод, стъпил на четири огромни колони, изпитах усещането, че съм попаднал в някакво свръхестествено измерение, и замаян, се олюлях. Чух, че Кинг се смее, но бях безсилен да откъсна очи от кулата. Отстъпих встрани, при което си възвърнах равновесието, но черквата беше приказно красива от всеки ъгъл.
— Внимавай бе, човек! — изръмжа някой.
Погледнах надолу и видях, че още малко, и да настъпя възрастния дрипав алкохолик, проснал се на пода до каменното стълбище, водещо към входа, който беше под равнището на земята.
— Извинявайте — изпелтечих аз.
Видях върху стъпалата още двама-трима пияници. Всички ме зяпаха като невидели.
— Това тук е лечебен център — обясни Кинг и ме сграбчи за лакътя. — В криптата. Най-вече за алкохолици. И бездомници. Сега сградата се използва предимно за това.
— Не думай! — ахнах изумен и отново погледнах величествената архитектура.
Видях обаче, че отстрани сградата е в по-окаяно състояние, отколкото фасадата. Зидарията беше мръсна и напукана. Стените плачеха за ремонт, стига, разбира се, основата да издържеше.
— По едно време дори мислеха да я съборят — обясни ми Кинг.
— И таз добра!
— Представяш ли си? Още когато бях малък. Играехме си с момчетиите из развалините в двора. Трябваше да се промушваме под оградата. Всички гробове и статуи бяха обрасли с бурени колкото човешки бой, да си умреш от страх. Чувахме и какви ли не небивалици за призраци и духове. Сградата се държеше на честна дума, аха, и да рухне. Оттогава доста са я постегнали. В онези години прозорците бяха заковани с дъски и ние се заяждахме помежду си, че на никого не му стиска да влезе вътре.
— А влизали ли сте?
Кинг поклати глава.
— Къде ти! Умирахме си от страх — каза той и намигна. — Сега, като си мисля, сигурно е било ужасно опасно, но ние пак се навъртахме наоколо.
— Не помня да съм виждал някога такава постройка — отбелязах аз и отидох от другата страна, за да видя още веднъж фасадата.
Отметнах глава и си дадох сметка, че за пръв път изпитвам такъв шемет, докато съм стъпил на земята.
— Лично аз не се прехласвам чак толкова по наследството, което всички превъзнасят. Божичко, половината хора в тази скапана страна смятат, че още сме в XIX век.
— Или си мечтаят да живеят в него — притекох му се аз на помощ.
— Може би — кимна Кинг. — Не се и учудвам при тези тъпи театрални постановки на Би Би Си, дето ги въртят непрекъснато по телевизията. Но съм доволен, че са спасили това. Взеха от лотарията доста пари и ги вложиха за довършването на реставрацията. Поне така разправят.
Хванах се, че кимам. Само това, че съм видял черквата, оправда решението ми да прекарам следобеда тук, в Ийст Енд.
— Какво ще кажеш за една бира? — попита Кинг.
Кимна по посока на една кръчмица срещу черква „Крайст“, където навремето са се събирали и са се черпели жертвите на Джак Изкормвача. Поне така се говореше.
— Няма да откажа — съгласих се аз.
За това време на деня — все още си беше ранен следобед — заведението бе изненадващо пълно.
— Туристи — изстреля Кинг.