Шефът й беше висок чичка на средна възраст с вид на непукист и с длъгнесто лице с хлътнали бузи като на Джей Лино. Всъщност както и всичко останало, което ми се струпваше на главата в Англия, и той ми заприлича ужасно много на Питон. Очаквах едва ли не да изшушука, че зад мен дебне тигър, той обаче обясни, че бил главен инспектор Карлинг от криминалната полиция и дръпна настрани полицайката, да му каже какво става. Когато се върна при мен, щеше да се разтопи от любезности, макар че се надвеси толкова близо, та се уплаших да не ми извади окото с брадичката си. Полицайката от патрула, която се казваше Уолтън, също се върна, като вървеше две крачки след шефа си.
— Е, господин Бърн — подхвана Карлинг, — изживели сте премеждие. И сте се справили чудесно.
— Оказах се на подходящо място в неподходящо време — свих аз рамене. — Или обратното.
— Да — съгласи се той и се зачеса по огромната брадичка. Колко ли време му трябваше сутрин, за да се обръсне? — Тъкмо прегледах показанията, които сте дали на полицай Уолтън. Всичко е наред, господине, но бих искал да ви задам един въпрос за онова, което сте чули по време на обира.
— В какъв смисъл? — учудих се аз.
Карлинг протегна ръка и полицайката му подаде бележника си.
— Казали сте — поясни той, без да поглежда към бележките на жената, — че нападателите са сграбчили собственика, обидили са го и са му нанесли физически увреждания.
— Да, точно така беше.
— Казали сте освен това, че са го наричали… извинявайте, господине… а, да, „шибан дебелак“.
— Стори ми се, че чувам това — потвърдих аз. — Човекът не беше чак толкова пълен, затова ми се видя нелогично. Но полицаите от патрула ми обясниха, че вероятно са го нарекли „пакистан“. Не съм го чувал в Щатите. Предполагам, е съкратено от „пакистанец“ и е някаква обида на раса.
— Понякога да — потвърди Карлинг и нещастен, се извърна към полицайката. Тя избягваше да среща погледа му. — Сигурен ли сте, че сте чули това, господине?
Имаше нещо гнило тук, което се разсмърдя, и това не беше само плодовият сок на страстта.
— Както вече обясних, ми се стори, че го нарича „дебелак“, но бях чак в дъното на магазина и понякога ми е малко трудно да разбирам английския акцент. Нали знаете, грозният американски и така нататък. Но след онова, което ми обясни полицаят… — казах аз и се извърнах към жената, която Карлинг стрелна с поредния кръвнишки поглед, — би могло да се предположи, че са го нарекли „пакистан“, а аз не съм разбрал.
— Но вие чухте „дебелак“, нали така? — знаеше си своето той.
— Строго погледнато, струва ми се, да — отвърнах, вече усетил накъде бие мъжът.
— В такъв случай — рече той и се надвеси още по-близо над мен, — бих ви помолил да заявите точно това, когато давате официални показания и ги подписвате.
Бях принуден да се дръпна, за да избегна масивната му челюст, но после пак изправих гръб.
— И сега какво? — попитах аз.
— Моля?
Стрелнах с очи полицайката, сетне пак се вторачих пронизващо в Карлинг. Всъщност погледът ми бе точно толкова пронизващ, колкото и тъпа бургия.
— За какво става въпрос?
— Вие, господин Бърнс, сте от Лос Анджелис. Нали така?
— Градът на ангелите.
— Никога не съм бил там, но доколкото зная, Лос Анджелис е град с известни расови… разногласия.
— Имаме си официален сезон за бунтове, ако ме питате за това. Но трябва предварително да заявите участие.
— Да, точно за това ви питам, господине. Проблемът е, че искрено се надяваме тук да не се случват подобни неща.
— В смисъл?
— В смисъл че в такъв голям и разнороден град като Лондон под повърхността винаги има напрежение. Особено пък в квартал като този, където се натъкваме на… на групи с коренно различни култури.
Разбирах накъде бие и това никак не ми харесваше. И нямах намерение да му улеснявам живота.
— Защо не изплюете камъчето, шефе?
Карлинг се нацупи и погледна Уолтън, която все така избягваше да среща очите му.
— Я вижте дали полицай Бакстър не се нуждае от помощ! — подкани Карлинг.
Много деликатно, няма що! Точно като брадичката му.
— Ние тук имаме расови проблеми, които не са от днес и от вчера — допълни той, след като жената се отдалечи. — Боклуци като тези, на които сте се натъкнали, редовно тормозят азиатската общност тук, макар и това да не се разчува. И както според мен би могло да се очаква, този тормоз поражда сред местните млади азиатци съответната гневна реакция. Стремим се всячески да потушаваме нещата и ако случаят се разчуе, положението само ще се усложни. А вие безспорно ще привлечете вниманието. Ако случилото се мине просто като осуетен опит за грабеж, последиците няма да са толкова сериозни. Но разчуе ли се, че нападението е предизвикано от расови подбуди…