— Да, ако обичаш.
Той обърна екрана към мен и извика първата статия. Беше кратка дописка от „Индипендънт“ отпреди година и половина как расистите организирали няколко нападения в град на име Брадфорд.
— Намира се горе на север — поясни Джун, която четеше през рамото ми. — Там живеят много азиатци.
В материала се цитираше говорител на полицията, който бил посочил като евентуален организатор на погромите някаква нова организация, наречена „Ултима Тулий“, но други подробности нямаше.
— Мижава работа — промърморих аз. — Като Аманда Джоунс.
Джун се засмя тихичко. Прехвърлих се на втората статия, но и тя, и следващите два материала бяха вариации на първата, поместени в различни издания.
— Пълна скука — въздъхна Рафиъл.
Петата статия изобщо не беше статия, а кръстословица от „Таймс“: „Ултима Тулий“ беше част от отговора за 23 отвесно. Шестата статия съвсем ме обърка. Беше пътепис от шотландски вестник, в който се разказваше за обиколките с лодки на островите, наричани с общото име Оркни и разположени в най-северната част на страната. Споменаваше се и че Тулий е митично място, което според преданието притежавало вълшебна сила и някога, много отдавна е съществувало сред островите, но толкоз. Изобщо не се говореше за бръснати глави, нацисти и тем подобни.
— Хм! — изпъшках аз. — Не научих кой знае колко. — Погледнах Рафиъл. — А ти откъде знаеше какво имам предвид?
Библиотекарят сви рамене.
— Помня какви ли не тъпотии — обясни той. — Знаеш ли, че Канада харчи годишно природен газ, който като количество ще стигне на два милиарда пакистанци?
— Наистина ли? — изненада се Джун.
Библиотекарят отново вдигна рамене.
— Можеш ли да се включиш в друга база данни? — попитах го аз.
— В десетки. Само кажи, и…
Точно тогава влезе Мер.
— Ето къде си бил! — възкликна той. — Марти, трябва да те подготвим за интервюто. Ами да, Джун, това все пак си е „Дискове на безлюдния остров!“.
Каза го с тон, от който би се смразил цял град в уестърн. Джун погледна гузно, но Рафиъл продължи да си щрака ни лук ял, ни лук мирисал с мишката.
— Тик-так! — изцъка Мер и си почука часовника.
Кимнах на библиотекаря и се запътих към вратата.
— Знаеш ли, че количеството радий, използвано върху циферблатите на будилниците през петдесетте години, е достатъчно, за да се произведе атомна бомба, три пъти по-мощна от бомбата, хвърлена над Хирошима? — попита Рафиъл, без да вдига поглед от екрана на монитора.
— Наистина ли? — ахна Мер.
— Само си измисляш — намесих се аз.
Библиотекарят се ухили мазно-мазно.
— Прав си — потвърди той. — Е, до скоро, брато!
Недоумявах какво толкова се суетят, но всички останали си умираха от вълнение, задето са ме поканили в тази дивотия „Дискове на безлюдния остров“. Имах чувството, че това е нещо като тъпите предавания, които в Щатите излъчва всяко четирийсетватово радио: каква музика ще занесете на безлюден остров и защо, но както личеше, програмата се въртеше вече от десетилетия по Би Би Си и се бе сдобила с неоспоримия статут на културна икона.
Доколкото разбрах, телевизионните звезди, особено пък американските, не са сред хората, удостоявани с честта да бъдат канени, и вероятно тъкмо заради това Мер и неговите хубостници още малко и да получат оргазъм, ала да ви призная, музиката не играе кой знае каква роля в живота ми и доста се озорих, докато съставя списък, който да запомня, камо ли пък да се сетя какви истории да разкажа за парчетата в него. Бях го предал по-рано през деня, Мер ме натисна да съм добавел и нещо класическо, аз въртях, суках и накрая — срам, не срам, си признах, че не се сещам за нищо класическо.
— И таз добра, разбира се, че се сещаш — знаеше си своето Мер.
Мисля си, че никога дотогава не съм се чувствал чак толкова телевизионен актьор.
— Хм, не се сещам, и туйто — завайках се отново. — А, да, ето, онова на Бетховен: Та-та-та-рам!
— Остави го това — ухили се Мер.
— Знам още едно. От онзи, как му беше името? Тако Бел.
Мер ме погледна ужасен.
— Няма начин да не го знаеш. Пускат го с всяка втора реклама. Тра-ла-ла-ла! Ту-дум…
Не съм съвсем скаран с музиката, макар че в хороскопа ми не се казва нищо за певческа кариера. Въпреки това върху потиснатите черти на Мер се мярна нещо като проблясък.