Когато блесна светлината, си помислих, че е вътре в главата ми.
Помислих си: инвалидна количка.
Помислих си: неизлечими мозъчни увреждания.
Помислих си: я чакай, как ще мисля, ако имам неизлечими мозъчни увреждания?
Затова и отворих очи.
Нападателите ми се въргаляха на земята около мен, пищяха от болка, криеха очи с длани. Там, където беше оголена, кожата им сякаш бе опърлена или изгорена, на двамина дори им течеше кръв от очните ябълки. Един пък бе паднал ничком и изобщо не помръдваше.
— По дяволите! — простенах аз.
Трябваше да минат няколко секунди, докато видя, че наблизо стои гологлавият мъж.
Онова приятелче, на което вече виках Игленика.
Точно както по филмите, бе протегнал ръце право напред. Ала онова, което стискаше между пръстите си, бе не пистолет, а мъничък сребърен талисман, украсен с изумруди. Приличаше на евтинийките, които очакваш да видиш в три през нощта по канала „Хоум Шопинг“. В този момент ми идеше да си поръчам половин дузина, без дори да чакам намалението в цената.
— Сега може би ще ме изслушате — изсъска гологлавият.
Наричайте ме господин Целият съм в слух.
7.
Моят гологлав приятел ме поведе с бърза крачка назад по объркващите улици и пресечки на жилищния квартал. Тук-там ме понаболваше, чувствах се леко замаян след нападението, отстрани на слепоочието ми беше излязла цицина колкото яйце, но доколкото можеш да преценя, нямах рани, та като цяло бях извадил късмет. Още няколко минути, и сигурно нямаше да се отърва толкова лесно.
Сегиз-тогиз срещахме хора, бледоликите местни жители ни гледаха на кръв, но никой не ни закачаше. По едно време свърнахме и излязохме на оживена търговска улица. Отново наред с белите виждахме и азиатски лица — имах усещането, че съм се измъкнал от миша дупка и отново съм в реалния свят.
Щом наближихме познатия терен на Хай стрийт в Уайтчапъл, Гологлавко тръгна малко по-бавно. Пак чувах някъде в далечината сирени, по едно време, когато наближихме маршрута на шествието и размириците, покрай нас дори се стрелнаха няколко пожарни коли. От една пресечка изникнаха неколцина „кръсти“, всички до един превързани и с разкървавени чела, и аз се притесних, но моят спътник най-неочаквано пое в съвсем друга посока.
Улиците отново станаха по-спокойни, макар и по-азиатски, докато вървяхме, както ми се стори, на юг. Гологлавко все бързаше напред и аз изоставах, но на ъглите спираше и ме изчакваше. Пак нямах никаква представа къде се намирам, бях капнал от умора и накрая го сграбчих за ръката — да не би отново да хукне по някоя непозната улица.
— Едвам се държа на крака! — рекох му. — Почивка.
Той спря, но започна да нервничи като куче, което напира да се отскубне от каишката. Седнах на каменните стъпала пред закования с дъски вход на необитаема жилищна сграда. Мъжът ме последва без особено желание, но не седна, само заподскача от крак на крак, сякаш му се пикаеше неудържимо.
— Нека си поема дъх — примолих се аз.
— Остава ни съвсем малко — обясни ми той и посочи някъде към улицата.
— В такъв случай нека го обсъдим, а?
Мъжът ме погледна, но не каза нищо.
— Като начало благодаря — рекох му. Той продължи да ме гледа тъпо. — За там. Че ме отървахте от онези шибани добичета. Спасихте ми задника от як пердах.
— Много се радвам за задника ви, но е излишно да ми благодарите. Постъпих, както са ми наредили.
— Наредили ли? Кой? Какво?
Мъжът явно се притесни от въпросите, но и не искаше да ме обижда. Все едно и той трябваше да излезе на глава с онези типове от „Връзки с обществеността“.
— Аз съм само слуга, правя, каквото ми кажат — рече той накрая. — Не ми е работа да отговарям на такива въпроси.
— А чия работа е? Да ви призная, предпочитам да знам кой урежда купона, преди да приема поканата.
— Съвсем наблизо е — каза мъжът и пак погледна улицата — пикочният му мехур, изглежда, беше пред пръсване.
— Е, хайде, от мен да мине — склоних аз. — Който се бои от мечки и така нататък… — Изправих се бавно и смръщен, разтърках натъртеното си рамо. — Я чакайте малко… — помолих. — Как се казвате?
Той престана да подскача и ме погледна много сериозно. Стори ми се едва ли не че се двоуми дали да ми довери такава тайна.