— Защото те наистина са си били доста гнусни — обясни Ума.
Поне не си кривеше душата.
— Всъщност — продължи тя — самите тамплиери са си били доста безобидни, макар и малко шантави. Но онова, което се е появило под тяхно влияние, вече си е твърде съмнително. Самите членове на Templi Qrientis не са нищо друго, освен скучни теософи и набедени кабалисти. Под това име и до ден-днешен съществуват най-различни съвсем безобидни разновидности на ордена. Главно последователи на онзи изпечен мошеник Кроули, които като цяло са си тъжна гледка. Подобно на повечето култове от края на миналия и началото на този век старият орден е съществувал главно като прикритие за разврата, на който неговите членове са се отдавали на воля. На безкрайните оргии, на садомазохизма и така нататък.
— Както го описвате, прилича едва ли не на някакъв старовремски ваканционен клуб.
— Горе-долу. Но с времето те дават началото на ордени и орденчета с много по-опасни занимания. И по-конкретно на Ордена на новите тамплиери и на Черния орден, появили се в Германия в края на Първата световна война. Ето къде са корените и на Тулий.
— И какво са представлявали тези ордени?
— Черният орден се заражда в Мюнхен някъде през 1920 година, а Орденът на новите тамплиери — дори по-рано. Те в еднаква степен се посвещават на експерименти със сексуалните отклонения и на окултното. Сред членовете основатели на Черния орден е и Хайнрих Химлер, открай време се смята, че по някое време към него е принадлежал и Хитлер. Поне така днес твърди Тулий.
— Мили боже — възкликнах аз, — сигурно си е било доста интересно да се озовеш някоя събота вечер на такова място в стара Бавария. Адолф и Хайнрих на купон със своите фаворити. Носете си мезетата.
— Точно така. Но дейността им не се ограничава само с окултни залъгалки. В задълженията на Химлер е влизало да привлича и набира нови членове на ордена. Обществото „Тулий“ се е състояло от улични хулигани, които грабели, биели и насилвали, без да подбират. Тъкмо те имат доста голям принос за следвоенния хаос във Ваймарската република. Да не говорим пък за касите на Черния орден.
— Оттук ли води началото си Тулий?
— Да, оттук. Когато през трийсетте години Хитлер идва на власт, обществото „Тулий“ е било подчинено на есесовците, а Черният орден бързо се превръща в ядрото на управляващия елит в Третия райх. Много е писано, че Хитлер е бил вманиачен на тема „свръхестествено“, макар че според мен тази негова страст е силно преувеличена. Но Химлер наистина е бил в дъното на интереса, който нацистите проявяват към окултното. Именно той създава в замъка Вевелсбург така наречения Mittelpunkt der Welt.
— Какъв пункт и бург?
— Mittelpunkt der Welt — повтори Ума. — Означава „център на света“. Според мен името съвсем преднамерено, макар и малко грубичко, ни препраща към Тулий.
— Краят на света.
— Да — усмихна се Ума и сви рамене. — При всички положения след краха на нацистка Германия движението уж прекратява явната си дейност, но макар че фашизмът е обявен извън закона — най-малкото в почти цяла Европа — той никога не е изчезвал. Черният орден се е завърнал в прекия смисъл на думата под формата на Тулий. Членовете му са богати, силни, умни. Не вдигат шум около себе си и надигат глава само когато могат да създадат неприятности. Днес ще предизвикат размирици в Ийст Енд. Утре като нищо ще подпалят приют за турци в Германия. Или ще взривят наблъскана с експлозиви кола пред административна сграда в Оклахома Сити.
Това вече прикова вниманието ми.
— Нима твърдите, че…
— Няма как да съм сигурна, господин Бърнс. Само ви обяснявам, че пипалата на Тулий се простират едва ли не навсякъде. Вече не се срещат тайно по улиците, свързват се чрез компютърни мрежи, имат си и страници в Интернет. Но същността им не се е променила от времето на Черния орден: и досега те са преизпълнени с омраза, домогват се до властта, без да подбират средствата, и действат неуморно. И са обвързани на много дълбоко равнище с окултното.
— Обвързани ли?
Ума издаде устни.
— Може би по-подходящо е да кажа „отдадени“.
— Затова ли искате да привлечете и мен? Заради… заради онова, което съм преживял? — попитах аз и се замислих. — Заради Шоки ли?
— Кой е Шоки? — не ме разбра жената, но не съм много сигурен, че наистина не знаеше.