— Все едно — отвърнах аз.
— Нека ви напомня и че тази вечер вие дойдохте при мен. Изборът правите вие и никой друг.
— Пък аз си мислех, че няма свободна воля.
Ума сви рамене.
— Ясно — отбелязах аз.
— Кажете им какво ви е ясно, господин Бърнс.
Въздъхнах.
— Ясно ми е, че за кой ли път се забърквам в поредната голяма каша точно като някой вироглав тъпанар, който никога не си извлича поука от грешките. Този път поне ще си отварям очите на четири.
— Нали разбирате, че си е трудно и опасно да се възправиш срещу Тулий? Ако не друго, доказва го смъртта на Дазра. Не разполагаме с много време, не бива да протакаме. Ако се включите, излагате на опасност много повече от кариерата си.
— Няма да казвам на агентката си.
— Не бива да казвате на никого.
Стори ми се, че всички в ресторанта са притаили дъх и са погълнати изцяло от мазната храна в чиниите си. Явно бяха прегладнели.
— Така да бъде — рекох аз. — Не бих казал, че изгарям от желание да видя „края на всички неща“. Вероятно ще се мразя на сутринта — това вече си е промяна — но сигурно идва момент, когато човек трябва да направи своя избор, да повярва в нещо. Може би тъкмо това променя всичко.
Ума ми кимна. Поне си мислех, че е кимнала на мен, докато червенокосата мъжкарана не стана и не прекоси шеметно заведението. Държеше пистолет.
— Това е Шобан — представи я Ума. — Тя ще ни пази.
9.
— И какво точно е това?
— Казва се кола. Не сте ли виждали в Лос Анджелис? — попита Шобан.
Горната й устна непрекъснато беше извърната, сякаш — аха! — и жената да ти изръмжи. Така приличаше много на Елвис. Дори и навсякъде другаде да й покажеха вратата, пак щеше да си намери работа във Вегас.
— Никога не съм виждал толкова малка — изсумтях аз и заобиколих миниатюрното превозно средство. — Да не сте го взели от някой цирк? И клоуните да са измрели?
— Казва се „Мини“ — обясни Ума. — Не е от най-удобните, затова пък не бие на очи и е изключително икономична.
— Ако решите да вземете нещо по… по-големичко, съм готов да се включа с пари за бензина. Къде се возите — вътре в тази чудесия или на покрива й?
— Можем да ви вземем на буксир — ще ви теглим за ташаците. На мен ми е все тая — тросна се Шобан.
Наистина й ставах все по-симпатичен, няма що. Очевидно си падаше по кинозвездите.
Ума ми беше представила грозотията с лице като муцуна на койот като Шобан Смайт. Беше нещо като нейна телохранителка и да ви призная, лично аз не бих й се изпречвал на пътя, освен ако не съм в танк или бронетранспортьор.
— Наистина ли се казвате Смайт, или използвате името само когато се регистрирате по хотелите? — пошегувах се аз.
— За мезе ли ме взимаш? — сопна се жената.
— Моля?
Видях как очите на Ума се разширяват и тя ми клати глава.
— Защото последният тиквеник, който се опита да ме взима на мезе, си окичи ташаците на челото. Лично на мен не ми харесват особено между краката, но бог ми е свидетел, още по-грозни са, когато ти цъфнат между очите.
Разбрах, че съм попрекалил.
— Ясно — рекох.
Край на шегичките с името й. Нямаше да я взимам на мезе, за каквото и мезе да ставаше дума. Изобщо нямаше да отварям дума за мезета — за всеки случай. Ако, не дай си боже, заговореха за разни майтапи и мезета, каквито има, да речем, в „Мънкис“25 щях да си мълча като гроб.
(Между другото, преди години, още в апогея на славата си, по времето на „Солникови и Пиперкови“, трябваше да участвам в една от сериите на „Мънкис“. Беше в годините, когато телевизионните станции се надпреварваха да налагат невръстните си звезди от сериалите и като певци в стил Дейвид Касиди26 и Боби Шърман27 и „Братя Брейди“28. Уредиха ме да изпея няколко такта от последния хит на Бойс и Харт29 и да походя със странната походка на членовете на състава „Мънкис“ от сериала, но ме спипаха как се домогвам да опипам една блондинка — парче и половина — която се мотаеше около снимачната площадка. Оказа се, че била само на петнайсет години и още по-ужасно, че се падала племенница на продуцента и била хлътнала до уши по онзи келеш Доленц30. Изритаха ме като мръсно псе и така моята певческа кариера приключи още преди да е започнала. „О, всички скръбни слова, изричани от уста, от перо написани…“)
27
Робърт Шърман (р. 1925), композитор, автор на текстове към песни, сценарист и певец. — Б.пр.
29
Томи Бойс и Боби Харт, творчески тандем, известен предимно с песните си за сериала „Мънкис“. — Б.пр.
30
Мики Доленц, американски музикант, един от изпълнителите на музиката към сериала „Мънкис“. — Б.пр.