Ума отново ме възнагради с непроницаемата си усмивка, но не пролича да се е обидила. Забелязах все пак, че Шобан върти очи.
— Както ти обясних и снощи, Тулий е разделил усилията си в две посоки. Насочил ги е към улиците, към места като Тауър Хамлитс32, откъдето трупа физическа сила — привлича отчуждени младежи от типа на онези, които членуват в Националния фронт, Британската национална партия и подобни организации, съществували преди тях. В градове като Лондон винаги има предостатъчно бедняци и расисти — само да обикаляш и да ги събираш. Но за разлика от други фашистки организации Тулий внимава много кого привлича. Не се интересува от числеността. Поне засега.
— Защо?
— По простата причина, че е съсредоточил усилията си по второто направление. Направлението на магията. Всеки бял мъж, който мрази достатъчно чернокожите, евреите или хомосексуалистите, е можел да се подслони под крилото на някогашния Национален фронт, но Тулий — подобно на Химлеровия Черен орден преди него, се смята за по-елитарен. Членуващите в него са свързани не само от фашистката политическа доктрина, но и от религиозна и окултна философия, която по самата си същност повелява изключителна избирателност. Хулиганчетата, привлечени да свършат мръсната работа, не са наясно с тази йерархия, те дори не подозират, че Тулий си поставя и цели, свързани със свръхестественото. Макар че се правят опити и те да бъдат привлечени към одинистките вярвания на Тулий.
— Одинистки ли? — попитах аз и се замислих. — Имаш предвид Тор, Локи, Рагнарьок. Тези приятели ли?
— Значи си запознат с германо-скандинавската митология.
— Богът на гръмотевиците, всемогъщият Тор! — изтананиках аз и усетих, че отново се изчервявам.
— Както гледам, за поклонник на „Ю Ту“ си доста музикален — отбеляза Шобан. — Ох, иде ми жив да го опека този мърльо Боно. Пиянде нещастно!
— Не те разбрах — намеси се Ума.
— Всемогъщият Тор? Нали се сещаш, Стан Лий, Джак Кърби. Комиксите. Не?
Ума поклати глава. Пак ме погледна като Джун Ханоувър, сякаш ми казваше: „Стига си ми късал нервите“.
— Не знам нищичко за скандинавската митология — признах си аз. — Освен че е имал вълшебен чук. Тор де.
— Мьолнир.
— Да, точно така! Никой друг не могъл да го вдигне, а когато Тор го мятал, той се връщал при него досущ бумеранг. Чиста работа! И вечно се е сражавал с Трюма. Но така и не излъчвали победител, защото и двамата били от добрите. Появяваше се и в „Отмъстителите“. Божичко, колко ги обичах тези комикси!
— Струва ми се, че точно това не е сред вярванията на Тулий — обясни Ума.
— Мили боже! — изсъска Шобан.
— А? О! Да. Извинявайте. В както тогава вярват членовете на ордена?
— Те са привърженици на одинизма, но в съвсем изопачена форма. Подобно на нацистите от Третия райх, са откраднали някои неща от германските и скандинавските религиозни вярвания и са ги приспособили към собствените си нужди. Одинизмът е на мода сред някои привърженици на Новата епоха, които инак като цяло са безобидни, докато вярванията на Тулий почиват на една изключително ретроградна разновидност. Според мен те са свързани по-скоро с омразата към традиционната религия, отколкото с проповедническия плам. Привържениците на Тулий са войнствено настроени срещу християнството, те са антисемити. Всъщност ненавиждат всекиго, който не е с тях и не споделя вярата им. Издигнали са в култ клана и се отнасят с нетърпимост към всеки извън него.
— Едно от нещата — от многото неща, които не разбирам, е защо това става точно тук. Щом тези приятелчета са се запалили толкова по германските и скандинавските дрънканици, какво, по дяволите, търсят в Англия? Защо не са в Германия или в Швеция, да речем?
— Те са и там — въздъхна Ума. — Както ти обясних, ще ги срещнеш навсякъде из Европа. Но Англия се оказа особено гостоприемна и благодатна.
— Това е последното място, което бих определил като „гостоприемно“. В края на краищата преди половин век ги скъсахте от бой. По-точно, ние ги скъсахме от бой.
— Да, от немай-къде. И уж за добро според опасния преработен вариант на историята, предлаган ни от победителите. Но трябва да кажем, че англичаните по природа са предразположени към фашизма, към суровостта и строго установения ред. Англичаните са ексцентричен народ и изпитват подчертана неприязън към всичко, което е по-различно и неповторимо.