— Не бих казал, че това е характерно само за англичаните. И французите не са от народите, проявяващи кой знае каква търпимост. А в Италия си имат съвсем откровено фашистка партия, но никой не се притеснява от италианците. Сигурно е заради пицата. А както знаеш, и ние в Щатите си имаме чудна разновидност на нацистите: ку-клукс-клан и милициите, всички онези расисти в Монтана и Айдахо.
— Дума да няма, не само англичаните са склонни към авторитаризъм, но понеже им отърва, мнозина тук забравят, че преди войната аристокрацията се е противопоставила от немай-къде на Хитлер. Осуалд Мозли и неговите черноризци са имали тук доста привърженици…
— Моля? — извиках аз. — Кой?
— Мозли. Известен английски фашист, който…
— Не, не питам за него — прекъснах я аз. — А за черноризците.
В съзнанието ми като светкавица проблеснаха метежът, който бях видял на улицата, и мъжете в черните ризи.
— Подобно на последователите на Мусолини, и привържениците на Мозли започват да се обличат в черни ризи, които им стават нещо като униформа. Не си ли виждал снимки от онези години?
— Виждал съм, разбира се — пророних аз.
Странното видение, изникнало пред мен, внезапно придоби повече смисъл. Макар и доста зловещ.
— Както казах — продължи Ума, — Мозли получава значителна подкрепа, особено сред влиятелните и богатите. Дори и абдикиралият крал Едуард по душа си е бил нацист. И тази… тенденция или склонност се е съхранила и до ден-днешен в характера на англичаните. Откривам я и в това, че хората се стремят към така наречената държава майка, макар че по ирония на съдбата Маргарет Тачър, която за мен си е въплъщение на предразположеността към фашизма, се опълчва срещу нея.
— Това е присъщо не само на англичаните. То е дълбоко в кръвта на всички, които населяват тези острови — намеси се Шобан. — По време на войната нацистките подводници са зареждали гориво главно в Ирландия. Колкото и да ми е неприятно да го кажа.
— Невъзможно! — казах аз.
— Възможно е, и още как — възрази Шобан. — Е, да, от наша гледна точка англичаните и досега не са по̀ стока от нацистите. Вижте какво правят техните щурмоваци. Окупирали са ни и не мърдат. Оттам идват всичките ни големи беди.
— Нещо не разбирам.
— Шобан е членувала в ИРА — обясни ми Ума.
— Защо го казваш в минало време? Човек или членува в ИРА, или не, пък Джери Адамс да си дрънка каквото иска за пред камерите — възрази Шобан.
— О! — изграчих аз и се прокашлях. — И въпреки всичко говорите за съвсем малка част от населението тук.
— Несъмнено — съгласи се Ума. — Нямаше да живея тук, нямаше да работя толкова упорито и да рискувам толкова много, за да браня тази земя, ако не обичах с цялото си сърце и нея, и хората тук. Но независимо от това и преди, и сега англичани и германци сякаш са един народ с общи корени. Не току-така според преданието митичният Тулий се е намирал на Британските острови. Келтските и германските митове и легенди имат много общи неща помежду си.
— Не ми звучи убедително — престраших се да кажа аз.
— Може и да не е убедително. Но Англия е осеяна с места, където е съсредоточена огромна сила, която като цяло си стои непокътната и не е изчерпана. В континентална Европа заради двете големи войни през този век са останали малко такива места.
— Места, където е съсредоточена сила. Предполагам, не ми говориш за атомни електроцентрали.
— Говоря ти за вълшебни места — каза Ума и ме погледна много вторачено. — Древни места, където са съсредоточени силата, мощта на земята и на нейния народ. Места с енергия, с душа, която може да бъде използвана — за тъмни и благородни цели. И трябва да се опитаме да защитим тези места, докато Тулий не ги е превзел и покварил. Смятам, че привържениците на ордена се готвят да сторят тъкмо това. Дори може би вече са започнали, затова не бива да губим и миг. Едно такова място се намира в Кентърбъри. Има и други.
— Там ли отиваме?
— Такива са намеренията ми. Има и по-малки средоточия на сила, но основните са четири и те са пръснати из страната. Най-близо е Кентърбъри. Второто е на запад, в Корнуол, третото е разположено чак на север, някъде сред островите Оркни. Ако успеем да ги обиколим преди нашите врагове, ако направим магия, която да ги предпазва, Тулий ще се натъкне на сериозни трудности.
— А хората от ордена знаят ли къде са тези места?
— О, да.
— Тогава как да сме сигурни, че няма да ни причакват някъде край тях?