— Изобщо не можем да бъдем сигурни.
— Ама че работа! — изпъшках аз. — Я чакай! Кентърбъри, Корнуол и Оркни. Но нали каза, че средоточията на енергия и сила са четири?
— Да, така казах.
Много отзивчиво, няма що.
— Разбирам — рекох.
— Знам, че не разбираш — опроверга ме Ума. — Но с времето ще разбереш.
Ако не броим амортисьорите на мъничкия автомобил (или тяхната липса), пътуването по шосето през Кент беше доста приятно. Местността беше красива, тучна и осеяна с полегати хълмове, но инак си бе доста еднообразна. Гледката наподобяваше картина на художник, който владее основните умения на занаята, но на когото му липсва сърцето и душата, превръщащи една рисунка в истинско произведение на изкуството. Шобан току пускаше радиото и пак го изключваше с ругатни — така и не намираше нищо, което да й се слуша.
След около час излезе от магистралата, подкара по много по-тесен път и спря на една бензиностанция да зареди. Всички слязохме от колата да се поразтъпчем.
— Аз ще платя — каза Ума и се насочи към малкото магазинче. — Искате ли нещо?
— Аз съм жадна — отвърна Шобан, докато пълнеше бензин.
— А мен ме изненадай с нещо — рекох аз.
Ума завъртя очи, но после кимна и продължи нататък.
— Само да не е соленки — извиках подире й.
Тя не каза нищо и аз се притесних, че не ме е чула.
Започнах да разглеждам цените върху големите табели — видяха ми се много странни.
— Пък аз си мислех, че тук бензинът е доста по-скъп. Както гледам, си е евтиния. Някакви си шейсет пенса галонът. По-малко от долар, така ли?
Шобан понаведе глава и се вторачи в мен.
— Наистина ли си толкова тъп, или ми се правиш на интересен, понеже си холивудска знаменитост?
— Какво?
Тъкмо бях решил, че с времето й ставам симпатичен.
— Шейсет пенса струва литърът, а не галонът. Тук си в проклетата Европа.
— Шейсет пенса литърът — повторих аз. — Я да видим как беше, инчът се равнява на два и половина сантиметра, родът — на четири хектара, а колко литра имаше в галона? Този въпрос го има във всеки тест, а аз все не мога да запомня отговора.
— Галонът се равнява на четири и половина литра.
— Четири и половина литра — не думай! Нима бензинът струва… — Мина доста време, докато пресметна, а Шобан само ме гледаше и клатеше глава. — Две лири стерлинги и седемдесет пенса, това прави… над четири долара галонът?
— Да, за имперски галон. Американският е по-малко.
— Ти май се шегуваш.
— Защо ще се шегувам за нещо толкова елементарно? — възкликна Шобан, после махна маркуча и завъртя капачката на резервоара.
— Сякаш метричната система не е достатъчно объркваща, ами сега и това. Мислех си, че има само един галон. Навсякъде по света.
— Обзалагам се, мислиш и че розата е роза. И сигурно обичаш Стинг? Я си признай, ама честно!
— А? Не! — настоях аз, разбрал, че ме обиждат. Но още не можех да се начудя защо бензинът е толкова скъп. — Как изобщо можете да си позволите да карате коли?
— Точно такъв е замисълът — каза някъде зад мен Ума.
— В какъв смисъл?
— Ако бензинът е скъп, по-малко хора ще си карат колите. Колкото по-малко коли, толкова по-малко злополуки и замърсяване на околната среда.
— И дава ли резултати?
— Винаги има огромна пропаст между теория и практика. Но идеята не е лишена от здрав разум.
— Според мен е цинична — отбелязах аз.
— Ще продължиш този спор с бъдещия ни спътник.
— Защо?
— Имаме среща с него на протест срещу изграждането на един път. Доколкото знам, има много силни убеждения по въпроса.
След като се качихме отново в автомобила, Ума отвори малкия плик с покупките, които бе донесла от магазина, връчи бутилка минерална вода „Евиан“ на Шобан, която отпи юнашка глътка, после стисна шишето между краката си и пак излезе на пътя. За себе си Ума извади пластмасова опаковка портокалов сок.
— А на мен нищо ли не си купила? — проплаках аз.
— Как щях да те изненадам, ако не ти бях купила? Нали помоли за изненада?
Кръстосах ръце и се нацупих: Шобан пак поклати глава.
— И на теб съм купила нещо, Марти — успокои ме Ума.
Ухилих се и се извърнах. Жената ми даде нещо малко и овално, увито в станиол. Върху етикета пишеше „Детска изненада“.