Чух зад себе си мокър звук и видях някакъв тип с яке, на което пишеше „Би Би Си“: пикаеше край един от фургоните на подвижните телевизионни станции. Докато си го тръскаше, той забеляза, че го зяпам, и ми намигна. Побързах да извърна очи, но мъжът дойде при мен, както си вдигаше ципа.
— Намира ли ти се огънче, мой човек?
На устната му се поклащаше цигара.
— Не — отвърнах му аз. — Всъщност я чакай!
Бях се сетил, че преди да се изнеса от хотела, съм взел кутийката кибрит с емблемата на „Савой“ и съм я пъхнал в джоба си. По навик. Метнах я на мъжа и му казах да я задържи.
— Мерси! — благодари ми той и си запали цигарата. — Ти от кои си?
— Моля?
— На страната на кои си? На онези путьовци, дето са накацали по дърветата, или на путьовците, които искат да ги отсекат.
— На ничия — отговорих му, объркан от неговия тон.
Онзи ме изгледа подозрително от глава до пети и изведнъж ме достраша, че ще ме познае и ще домъкне снимачния екип. Само това оставаше — около мен пак да се вдигне тупурдия!
— Ти да не си от „Индипендънт Телевижън Нюз“? — поинтересува се мъжът. — Познат си ми отнякъде.
— А, не. Аз такова… само минавам оттук. Заедно съм с едни хора, които търсят някакви други хора.
— Както и да е, мой човек. Само питам.
— Какво точно става тук?
Онзи всмука с все сила от цигарата.
— А, стара история! Влачи се вече от няколко седмици. Онези мърляви путьовци по дърветата са си пасмина чекиджии. Не искат тези путьовци тук… — махна той с цигарата към строителите — да секат дърветата.
— Аха! — рекох аз.
— Тези путьовци долу са негодници. Мразя ги в червата. По цял ден си седят на задниците и получават заплата да се наливат от сутрин до вечер с чай.
— Значи си с протестантите.
— Не, мой човек, аз съм от Би Би Си-то.
— Друго те питах. Доколкото разбирам, си на страната на онези там по дърветата.
— Аз съм само звукооператор. Хич не ме е еня. Но ще ти кажа едно, мой човек… — наведе се той съзаклятнически. Аз също се приближих — да го чувам по-добре. — Всички тия тук са си путьовци.
След тези думи угаси цигарата и си тръгна.
— Пфу! — въздъхнах аз.
Шантава страна!
Изведнъж хората вляво се раздвижиха и се засуетиха. Неколцина от полицаите се втурнаха натам, екипът на Би Би Си ги последва, но без да си дава много зор. Огледах се да видя къде са Ума и Шобан, ала не ги открих. Понеже нямаше какво друго да правя, и аз се помъкнах след тумбата.
Една от протестантките — момиче на има-няма шестнайсет години, се боричкаше с двама от строителите с каски и якета в ярки цветове. Крещеше колкото му глас държи и се мяташе като дервиш. Единият от мъжете с каски я държеше под мишниците, а другият се опитваше да я хване за краката. Момичето беше с мораво оранжева коса и халка на носа. В блъсканицата мръсната му тениска се бе вдигнала и сега се виждаха малките му като на момче гърди и татуировка на жълто слънце върху плоското коремче.
Мнозина от приятелите на момичето, накацали по клоните, се разпищяха заедно с него. Приличаха ми на семейство врещящи маймуни от документално филмче. После групичката в дърветата започна да замерва онези с каските с пликове, пълни с вода. Пликовете западаха като оловни тежести и чак когато се пръснаха на земята, видях, че са пълни не с вода, а с човешки фекалии. Едно от балончетата улучи целта: пльосна се точно върху каската на мъжа, който се опитваше да хване краката на момичето, и оплеска с лайна и тримата. Човекът пусна погнусен девойчето и се извърна да си избърше очите. Момичето продължаваше да крещи и да се дърпа и аха да се отскубне на другия тип, който го държеше изотзад. Успя да изтегли едната си ръка, но мъжът се пресегна и сграбчи полюшващата се върху носа му халка. Девойчето си дръпна рязко главата надясно или може би строителят го дръпна наляво — не видях, но при всички положения халката се изтръгна заедно с парченце от носа.
Момичето се разпищя още по-гръмогласно — някъде от средата на лицето му рукна струйка кръв. Онзи с каската пусна и другата му ръка и за миг се втренчи смаян в халката и късчето нос, което държеше. Опита се да ги хвърли, ала халката се бе закачила за кутрето му. Мъжът затръска ожесточено ръка, докато не махна халката. Загледах я как пада във високата трева, а мъжът избърса с неприкрита погнуса кръвта на момичето о якето си.