Оказа се, че задната седалка на автомобила не е чак толкова неудобна, но не бива да забравяме и дребничките габарити на Паху. Не след дълго свикнах дори с вонята — е, карахме, както вероятно се досещате, с отворени прозорци. Най-големият проблем бе какво да правим с неговото диджериду.
— С твоето какво? — видях се принуден да попитам, докато товарехме чудесията.
Приличаше на голям изкорубен дънер, дълъг към метър и четирийсет — почти колкото самия Паху — и леко заострен в единия край. Кой знае защо, ми приличаше на Машината от Страшния съд, която лапа планети като пуканки и насмалко да схруска и Кърк и Спок в онзи стар епизод на „Стар Трек“. Паху повика един от приятелите си, за да му помогне да свалят въпросното нещо от бърлогата му в една от къщичките по дърветата, която аха и да климне.
— Моето диджериду — обясни той.
Сякаш го бях попитал как се казва онова нещо с две дупки насред лицето му, през които диша.
— Има ли си двигатели?
Думата „диджериду“ ми беше позната, бях я срещал, но дори и не подозирах какво значи. Точно както и думата „какаду“. Малкото влакче на мисълта ми се стрелкаше от Род Лейвър34 към Пол Хоган35 и от него към Оливия Нютън Джон, докато накрая не направи връзката.
— „Завържи ми кенгуру“!
— Моля? — ахна Шобан.
— „Посвири на диджериду, о, Лу. Посвири на диджериду“… — изтананиках аз.
— Стига вече — скастри ме Шобан.
— Ролф Харис36 — каза Ума и кимна. — Навремето обичах тази песен.
— Така ли? За пръв път го чувам този Ролф Харис — рекох й. — Но помня песента още от дете. Винаги обаче съм мислел, че „диджериду“ е някакво австралийско животно. Птица с дълга шия или дивото куче с джоб отпред, отмъкнало невръстното дете на Мерил Стрийп. Нещо от рода на какаду.
— Не, мой човек. Това е музикален инструмент на аборигените. И е много красив — опроверга ме Паху и ни изнесе кратък концерт.
Лично аз не бих употребил думата „красив“. Шумът, който издава диджеридуто, е като свирукане на празна бутилка от бира, само дето устата ти трябва да е широка цял километър, за да извлечеш звук от такъв нисък регистър. Пак погледнах проклетата джаджа и се убедих, че за нея се иска майсторлък точно колкото и за празна бутилка (без да броим удоволствието да обърнеш леденостудената бира). Не бих нарекъл музика онова, което Паху извлече от своята чудесия, но след няколко такта познах — единствено по ритъма — опит за „Завържи ми кенгуру“. Който и да беше Ролф Харис, сигурно се обърна в гроба. Ако изобщо беше мъртъв.
Та проблемът беше, че е малко трудничко да вместиш диджериду, дълго метър и четирийсет, в кола, която не е повече от метър и петдесет. Ума се опита да убеди Паху да го остави при приятелите си, но той не искаше и да чуе. Започнаха да се карат и по едно време дори видях как Шобан се пресяга за бухалката, но Ума поклати глава.
— Трябва ми — отсече Паху. — Трябва ни на всички нас!
Но не убеди Ума — мен ако питате, според нея Паху просто се лигавеше — накрая обаче тя вдигна ръце.
И така, четиримата отпрашихме по пътя за Кентърбъри с диджеридуто, завързано за покрива на мъничкия автомобил. В зависимост от скоростта вятърът свистеше в странния инструмент, който издаваше звук, наподобяващ гърлено тананикане. Всъщност сега бе по-приятно, отколкото когато бе свирил Паху. Хората в другите коли току ни гледаха смаяни, но поне можехме да сме сигурни, че и да падне мъгла, няма да ни блъснат.
Пейзажът наоколо отново беше красив. Стада овце, които си пасяха кротко, и ниви, осеяни с дълги тънки пръти.
— Това пък какво е? — поинтересувах се аз.
Ума и Шобан свиха рамене, но Паху ми отговори:
— Стълбове за хмел. Растението пълзи нагоре по тях.
— Хмел ли? От който се прави бира?
— Амин, брато — кимна Лаху.
— Бре, бре, бре! — зацъках аз. — Красиво е едва ли не като реклама на „Будвайзер“.
— Навремето в областта се е произвеждало много бира. Сега обаче пивоварните са закрити. Дългата ръка на мултинационалните корпорации.
— Името на звяра — рекох аз.
— Мислиш, че е смешно ли? — попита ме Паху.
Не мислех нищо. Казах го колкото да се намирам на работа, да пусна някоя и друга шега, за да не измрем от скука. Паху обаче се обиди. Обиди се като някое сръдливо хлапе.
Усмихнах се, за да му покажа, че се шегувам. В отговор Паху оголи срещу мен жълтите си зъби.
34
Род Лейвър (р. 1938), австралийски тенисист, пръв спечелил през 1962 г. Големия шлем. — Б.пр.
36
Ролф Харис (р. 1930), австралийски художник и карикатурист, който отива да живее в Лондон и прави там главоломна кариера в шоубизнеса. През 1960 г. плочата с песента му „Завържи ми кенгуру“ се продава в един милион екземпляра. — Б.пр.