Шобан долови притесненията ми. Ухили се.
— Имаме резервации. Макар че велика холивудска звезда като теб едва ли е свикнала да нощува по такива места.
— Отсядал съм и в по-лоши — свих аз рамене.
Което си беше голата истина, макар и не напоследък.
Ума беше намерила собственичката и вече попълваше регистрационните карти. Съдържателката беше квадратна мецана с прошарени кестеняви косми на главата и над устата. Усмихна ми се, затова пък изгледа на кръв Паху: сто на сто бе надушила на какво вони и сега се притесняваше до смърт за чаршафите си. Въпреки това прибра донемайкъде щастлива парите на Ума и ни връчи две връзки ключове.
— Дали да не си свалим багажа? — предложи Ума. — Ще си починем малко и после ще вечеряме. А колкото до работата, ще се заемем с нея по-късно довечера.
— Едвам се държа на крака — отбеляза Шобан.
— Сигурно ще се разделим на момчета и момичета — въздъхнах аз.
Погледнах Паху — дано стаята беше по-проветрива!
— Освен ако не искаш да спиш с мен, скъпи — ухили се Шобан. — Ще ти изпея една приспивна песничка на ИРА.
— А, без мен! — преглътнах тежко аз.
Ума ми подаде ключовете — едвам се сдържаше да не се засмее.
— По-добре е да се разделим на момичета и момчета — отвърна тя.
— Нямам нищо против — побърза да каже Паху.
Стаите бяха една срещу друга на втория етаж, на който, както Шобан бе така любезна да ми обясни, в Англия му викали първи, понеже имало и партер. Нищо чудно, че са си изгубили империята.
— Ама ти наистина ли си толкова невеж? — учуди се тя.
На нашия етаж имаше още две номерирани стаи и стълбище, което водеше към следващата площадка. Имаше и тоалетна в коридора, от което внезапно ме присви под лъжичката.
— В стаите има бани, нали? — поинтересувах се аз.
Ума вече бе влязла в тяхната стая, а Шобан ме погледна през рамо и се ухили.
— Майната ти! — рекох й.
Оказа се, че стаите все пак си имат бани и тоалетни — е, в най-общия смисъл на думата. Самата стая не беше лоша, бе по-голяма, отколкото бях очаквал, и бе доста чиста, макар и с две много единични легла, сложени на крачка едно от друго. Паху се опита да се докопа до леглото по-близо до прозореца, аз обаче не дремех: скочих и се борих за него като млад лъв. Грабнах диджеридуто, метнах го на другото легло и го изтиках до отсрещната стена, а моето избутах до стената при прозореца. Отворих го възможно най-широко и установих, че влиза приятен ветрец. Прозорецът гледаше към улицата, на която имаше няколко хотели и пансиони. При кръстовището видях малък парк с детска площадка, а ако се наведях, щях да зърна и катедралата с нейните остри кули.
Така наречената баня се помещаваше там, където навремето вероятно е бил дрешникът. Малкият душ и миниатюрните мивчица и тоалетна чиния бяха вместени в пространство, където при нормални обстоятелства ще се поберат най-много костюм с жилетка и поставка за обувки. И въпреки всичко си бе за предпочитане пред възможността да ходя в обща тоалетна в коридора. Много свенлив съм в тези неща, ще знаете.
Изхлузих си обувките и се проснах на леглото. Възглавницата беше удобна точно колкото торба с топки за голф, но матракът се ядваше. Паху се разположи на пода и се запретна да прави някакви упражнения, смътно наподобяващи йогистки. Наведеше ли се в една или друга посока, панталонът му в защитен цвят се смъкваше на кръста, оголвайки горния край на косматия му задник. Извърнах се към стената и затворих очи.
Кой знае как — най-простичкото обяснение е от умора — съм заспал.
Сънувах, че съм в огромна пещера. Докъдето поглед стига, една до друга бяха наредени маси и стотици индийци разнасяха на притихналите посетители задушено пиле по индийски. И аз седях на една от масите, отдясно беше Ума, а отляво — Шобан. И двете се хранеха някак машинално. На мен не ми бяха дали нищо за ядене, затова вдигнах ръка да повикам един келнер, който минаваше покрай нас. И що да видя — върху дланта ми се мъдри свастика. Разгледах я по-отблизо и забелязах, че зъбчатата фигурка е като татуирана върху кожата ми. Притесних се и скрих ръка под масата, ала още щом го направих, и усетих върху кожата си нещо мокро. Наведох се — отдолу беше Паху, гол-голеничък и коленичил на четири крака, който зализа с език като на гущер свастиката върху дланта ми. Отвътре очите му бяха почернели, мъничкият му член беше възбуден и сълзеше. Дръпнах ръка и я избърсах, но не успях да махна свастиката.