— Останало е от Първата световна война — обясни Ума. — Ограниченията върху работното време на обществените заведения за хранене първоначално са били наложени, та на сутринта работниците да не закъсняват за работа.
— Сигурно се шегуваш. Та това е било преди цели осемдесет години!
— Да, но когато е избухнала Втората световна война, тези закони още не са били отменени, а необходимостта от обществен контрол е станала още по-голяма.
— Дори да е така, и оттогава са минали петдесет години — не мирясвах аз. — Никой ли не се е сетил да съобщи, че войната е свършила?
— Пак опираме до класите, мой човек — намеси се и Паху. — Всичко, което се случва или не се случва в тази шантава страна, може да бъде обяснено в светлината на класовата борба. Толкова ли не си проумял, че Англия категорично отказва да се раздели с деветнайсети век?
Трябваше да се досетя, че гадният дребосък е марксист в червата. Марксистите изобщо не се къпят. Завъртях очи и погледнах Ума, тя обаче само ми кимна тъжно.
— Опасявам се, че в общи линии истината е такава, Марти. Ако не разбереш природата на класовата система, колко дълбоко се е окопала тя във всекидневния живот и в мисленето на всички, никога не ще разбереш и самата Англия, и онова, което се случва в нея.
Е, все щях да го преживея някак. Реших да не продължавам този разговор. Бяхме се върнали в центъра на града, където най-забележителното бяха останките — най-малкото приличаше на реставрирани останки — от каменните градски стени. Заведенията се опразваха, само тук-там по улиците се мяркаха пияни, главно момчетии, които си подвикваха мръсотии.
— Е? И сега какво? — поинтересувах се аз.
Нощта беше ясна, малко прохладна, с една от онези месечини, които така и не можеш да разбереш дали са пълни.
— Сега се захващаме за работа — отвърна Ума.
Поразходихме се по градската стена, после се върнахме в пансиона. Ние с Ума и Паху останахме долу, а Шобан се качи в стаята.
— Какъв е планът?
— Трябва да се заемем с първия етап от задачата. Ще изпълня един обред, ще кажа заклинания срещу Тулий.
— Какво? Направо тук ли? — изненадах се аз.
Шобан изхвърча през входната врата. Държеше в едрите си длани черно куфарче. Връчи го на Ума и се усмихна.
— Не — отговори Ума на въпроса ми. — Трябва да проникнем в Кентърбърийската катедрала.
11.
— Кентърбъри е селище, съществувало още в римско време — обясни Ума, докато вървяхме по Хай стрийт с надеждата да ни помислят за туристи, излезли на късна разходка. — Казвало се е Дуровернум. Тоест, исторически погледнато, мястото привлича хората от близо две хилядолетия.
Повечето пияни се бяха разотишли и сега улицата бе почти безлюдна. Светеше само един индийски ресторант. По едно време край нас мина полицейски автомобил, но ченгетата не ни и погледнаха. Според мен просто държаха под око магазините. Признавам си, не съм от хората, които се ориентират бързо, но докато се разхождахме, забелязах, че катедралата се пада зад нас и се отдалечаваме от нея. Споделих го с другите.
— А чувал ли си, че небето е синьо и слънцето от време на време изгрява от изток? — присмя ми се Шобан.
— Знам в коя посока вървим, Марти — успокои ме Ума. Сетне продължи историческата сказка. — Катедралата е построена на място, където преди е имало римски храм. Много от християнските черкви и катедрали във Великобритания нарочно са изградени на такива места: опит да се преодолее установената власт — физическа и духовна, на други, по-стари вероизповедания. Не че църквата ще си го признае.
— Точно както коледните елхи и великденските зайчета са дошли от езичеството — отбелязах аз.
— Коледните елхи — да. Но според мен великденското зайче е измислено от фирма за поздравителни картички.
— От вездесъщата „Холмарк“.
Ума не ми обърна внимание.
— Наред с това много от тези места, например Кентърбърийската катедрала, са своеобразни жалони в сложната система от лей-линии37, която предхожда дори влиянието на Рим и навсякъде из Британските острови е извор на чиста мощна сила. Лей-линиите съществуват и във физически, и в метафизичен план. Те образуват нещо като… като мрежа от свръхестествена енергия, която можеш да почерпиш, стига да знаеш как. Тези енергии влияят на хората, които живеят сред тях, независимо дали те го съзнават и дори дали вярват в съществуването им.
37
Въображаеми линии, по които според някои тече енергия и които свързват свещените места. Хипотезата за тях е разработена в началото на XX в. от Алфред Уоткинс, нарекъл ги лей-линии, тъй като по тях има много селища, завършващи на „лей“. — Б.пр.