— Не — отсече Ума. — Тук почиват мощите на свети Томас Бекет.
— Не — каза Шобан.
— Невъзможно — настоя и Паху.
Ума само кимна.
— Какви ги дрънкате, да му се не види! — намесих се прекалено високо.
Допрях длан до устата си. Хич не съм набожен, но въпреки това ми се видя неуместно точно тук да крещя и да ръся ругатни.
Ума отново си пое дъх и повтори:
— Тук почива свети Томас Бекет.
— Онзи тип от филма на Фред Зинеман42 ли? Как ли се казваше… А, да, „Човек на всички годишни времена“.
И тримата се извърнаха и ме изгледаха.
— Това е Томас Мор, глупчо — изсъска Шобан.
— Да ти призная, брато, не бих взел кармата ти и срещу всичкия кокаин на Перу — вметна Паху.
Ума се подсмихна.
— От историята знаем, че Томас Бекет е бил архиепископ на Кентърбъри от 1162 до 1170 година. Убит е в катедралата от хората на Хенри II, с когото той влиза в политически сблъсък. После започват да стават чудеса и Томас е обявен за светец. Благодарение на преданията Кентърбъри се превръща в място за поклонничество. Поклонниците от „Кентърбърийски разкази“ се стичат именно на гроба на Бекет.
— И какво толкова им е чудното на мощите му?
— Не са се запазили сведения какво точно се е случило — отвърна Ума.
— Не се и учудвам — намеси се отново Паху.
— Томас Бекет наистина е бил архиепископ на Кентърбъри и наистина е бил убит от хората на краля.
— Но…
— Но Бекет всъщност е бил магьосник, правел е черни магии и е използвал църквата за прикритие на тъмните си дела. Катедралата се намира на пресечната точка на три основни лей-линии. Всъщност гробът бележи точния фокус на влиянието на лей-силите. Точно заради това римляните са построили тук храм и вече столетия наред религия и магия са в единоборство именно тук, в Кентърбъри. Бекет се е домогвал да използва тези сили в своя изгода. В известен смисъл се е бил съюзил с Тулий от онова време и си е поставял за цел да смъкне монархията и да установи теокрация, която да оглави. Убийците на Хенри също са били магьосници. Те са разгромили Бекет с магия, в битка, продължила и след физическото му унищожение. Това обяснява така наречените чудеса, наблюдавани след смъртта му. Големците в църквата са побързали да прикрият нечестивите му дела.
— А сегашните едри риби в църквата, архиепископът и другите не знаят ли за това? — попитах аз.
— Знаят, разбира се. Но не припарват до гроба, страхуват се от онова, което е в него. Само малцина знаят за тази крипта. Точно над нас има друга — фалшива крипта, достъпна за всички. А колкото до мощите на Бекет, твърди се, че са се изгубили. Но какво ще спечели църквата, ако истината се разчуе? Това място тук, обвеяно с преданията за Бекет, е средоточие на англиканската църква. Тя никога няма да признае на всеослушание, че някои от свещенослужителите й са обратни, не очаквай и да заяви пред всички, че нейният светия покровител е правел черни магии и се е съюзил със силите на мрака.
— Не, няма да мине в Пиория — отбелязах аз. — Или както там се казва тукашното й съответствие. Всичко това би трябвало да ме притеснява, защото…
Ума въздъхна още веднъж.
— Защото колкото повече се променят нещата, толкова повече си остават същите. Преди хилядолетие Бекет се е опитвал да използва това място, за да черпи от силата на лей-линиите, а ето че днес Тулий се домогва до същото. И ние, Марти, сме тук точно по тази причина.
— И каква е моята роля? — поинтересувах се аз.
— Засега никаква. Просто гледай. Аз ще свърша всичко. Но ще дойде и твоето време.
Не я разбрах и думите й ми прозвучаха някак зловещо, но линиите, по които протича енергия, тайните проходи и вещерите архиепископи не са чак така забавни, както бейзболен мач на стадиона на „Доджърс“.
Ума взе от Шобан черното куфарче и извади от него сребърен нож с дръжка, която бе черна като надгробния камък на Бекет. Паху бе коленичил и прокарваше пръсти по жлебовете на руните върху пода, но се изправи, забелязал, че Ума е отишла при черния гроб. Тя вдигна ръка, за да му покаже да не ходи при нея.
Върна се в средата на помещението, но не по права линия. Погледна руните по пода, сякаш те щяха да я упътят какво да прави от тук насетне. Ума обиколи гроба — движеше се леко и грациозно като балерина. Руните свършваха в края на окръжността откъм външната страна на гроба. Жената направи малък пирует и стъпи върху гладкия мрамор във вътрешния кръг, където нямаше руни.
42
Фред Зинеман (р. 1907), американски режисьор, носител на четири награди „Оскар“. — Б.пр.