— Ти ще ми кажеш!
— А? В какъв смисъл?
— И ти си убивал хора, нали? Надушвам го. А досега не изглеждаше особено притеснен.
Наистина бях убивал хора. И други неща. Макар че нямах избор и в онези мигове не бях господар на себе си. Срещнах — по-точно, опитах се да срещна вторачения поглед на Шобан и си дадох сметка, че никога досега не съм се замислял за това, складирал съм спомените в някакъв сейф в ума си и съм скрил ключа. Сега ми се струваше направо невероятно, че никога не са ме измъчвали угризения на съвестта, че не са ме преследвали кошмари и чувството за непосилна вина. При тази мисъл ме обзе ужас, плиснал ме като огромна тихоокеанска вълна. Почувствах се пълен негодник, какъвто съм в един от онези сънища, когато най-неочаквано осъзнаваш, че си гол-голеничък и точно заради това си се превърнал в посмешище на всички.
Краката ми се подкосиха — седнах на земята.
— Марти! — повика ме Ума и коленичи до мен. — Добре ли си? Какво ти е?
— Не знам. — Чувствах се замаян, премалял. Изведнъж ми се пригади. — Лошо ми е…
Повърнах ябълковия сок и шоколадовата вафла, и някаква шарена бълвоч, много повече, отколкото бях ял. После не остана нищо за повръщане, но спазмите не спряха и вече имах чувството, че диафрагмата ми се е качила в носа и търси авариен изход.
Издрайфах се направо върху обувките си, но хич не ми пукаше. Легнах на хълбок, по брадичката ми се застича струйка бълвоч. Ума се пресегна и ме почисти с хартиена кърпичка. Погали ме по мократа от потта коса, ала аз още не можех да я погледна. Видях пред себе си още един чифт крака.
— Изтървал ли съм нещо? — попита Паху.
— Ще пийнеш ли още?
— Не — уж отказах аз, но всъщност кимнах.
Ума завъртя очи и отиде при бармана да поръча по още едно: „Джак Даниълс“ — чист, за мен, минерална вода за себе си. Шобан седеше сама на бара, отпиваше бавно от халбата бира „Гинес“ и зяпаше бармана. Държеше под око и вратата. Паху бе предпочел да се поразходи в гората, вместо да идва с нас в кръчмата.
Тя беше точно до бензиностанцията — не се наложи дори да се качваме на колата. Ума подметна, че сигурно ще ми дойде добре, ако пийна нещо по-силно от газиран ябълков сок, и аз — иска ли питане, тутакси се съгласих. Бе взела и пакетче печени фъстъци. Разкъса целофана със зъби, сипа си от фъстъците в шепата и метна останалите насред масата. Вдигнах пликчето и прочетох информацията за хранителните качества на продукта, но не ми се ядяха фъстъци. Изпих бърбъна на един дъх и стоварих с трясък чашата върху масата.
— Доста оскъдна доза — отбелязах аз.
— Дават само такива.
— В какъв смисъл?
— Във всяко заведение в Англия ти сервират еднакво количество алкохол. То е строго определено и лицензирано.
— Сигурно се шегуваш! Ами ако барманът реши да ти даде и допълнително?
— Би могъл — отвърна Ума. Аз кимнах. — Но не го правят.
— Шантава страна.
— Различна страна — натърти Ума. — Още ли не си го разбрал? Всъщност, Марти, според мен ти страдаш, че не си в свои води.
— По-скоро съм като риба на сухо. Имам чувството, че са ме изкормили, опекли и сервирали с гарнитура пържени картофи и броколи. И с лютив сос. — Ума се изкиска. — Сега обаче ми се виждаш малко по-весела, както преди.
— Вероятно съм длъжна да съм весела.
— Защото аз не съм ли?
— Не, просто сега няма място за други чувства. Имаме да вършим доста работа.
— Мале! Наистина ли можеш така да включваш и изключваш. Къде да си купя и аз такъв ключ?
— Ще проверя дали не ми се намира някой резервен — каза индийката. Вдигнах очи — очаквах да видя, че се усмихва, но върху лицето й не се четеше нищо друго, освен угриженост. — Ти, Марти, не си длъжен да продължаваш с нас.
— Сигурна ли си?
Ума понечи да каже нещо, после размисли.
— Ясно — рекох й.
— Не, не си длъжен. Но според мен би трябвало да дойдеш.
— Защо? — поинтересувах се аз. — Защо точно аз? Изобщо не разбирам какво правите. Не съм запознат с древната келтска история и дрънканиците за Новата епоха. За мен те не значат нищо. Излагам на риск кариерата си. Да не говорим пък за живота си. А сигурно и вашия живот — нали виждаш какъв съм кутсуз. Не разбирам с какво толкова ви помагам. Освен ако нямате нужда от човек, който да отговаря за драйфането. Какъв е смисълът?