Друидите в робите започнаха да кръжат около Паху, като внимаваха да са на еднакво разстояние един от друг и да не нарушават очертанията на окръжността. Който нямаше инструмент, държеше някакви клонки, според мен имел, които размахваше първо навън, сетне и към самия център на кръга. Паху коленичи в средата, пред нещо като плоча. Държеше по-малък камък с който изписваше върху плочата руни. Тананикаше, другите в кръга от време на време излайваха нещо като отговор на думите му. Езикът ми беше непознат, макар и да ми звучеше като безсмислиците, които децата повтарят, за да дразнят възрастните, та по едно време си рекох, че тези тук ни се подиграват. Погледнах Ума, да се уверя, лицето й обаче беше вглъбено и сериозно и аз видях, че няма шега, няма измама.
Кръгът забави крачка, песента стана по-пламенна. Паху извикваше няколко думи, барабанът и триъгълникът ги подхващаха, а някой от кръга старателно отрязваше парченце от имела, който носеше. Това продължи, докато и последната клонка бе нарязана, после всички в кръга застинаха. Паднаха на колене, а Паху се изправи.
— О! — чух как възкликва едва чуто Ума.
Паху държеше сив заек. Беше го хванал за задните крака, с главата надолу и дори на лунната светлина се виждаше как животинката трепери от страх. Мъжът разряза гърлото на заека с острия край на камъка, с който бе дълбал и руните, после разпра цялото му телце от горе до долу. Сигурно беше просто от ъгъла, от който гледах, но ми се стори, че очите на Паху блестят с отразена светлина, докато той разпаряше животното. Продължаваше да пее и отвореше ли уста, виждах как между зъбите му се точи слюнка. По едно време дори имах чувството, че всеки момент ще откъсне с остри предни зъби парче от зайчето, което пак трепереше като листо.
Чух как Ума простенва.
Вътрешностите на заека, чиито крака продължаваха да мърдат, се изсипаха и шльопнаха върху каменния жертвеник. Тъпанът спря да бие, триъгълникът спря да свири, хората спряха да пеят.
Всичко спря.
Опитах се да извърна глава, но изпитах чувството, че съм в каца с лепило. Не можех да се помръдна. Помъчих се просто да слушам, ала не успях да чуя дори вездесъщия плисък на морето. Усетих как ме пронизват студени тръпки, плъзнали от врата надолу по гръбнака и чак до краката ми.
Пак чух прибоя.
Пътешествениците се прегръщаха и сваляха робите. Трима бяха образували плътен кръг около Паху и го прегръщаха разпалено. Мъртвият заек лежеше върху камъка в нозете им.
Най-неочаквано от една кола екна музика, която привлече вниманието ми. Отзад на една от бричките бяха монтирани два големи високоговорителя, от които гърмеше силна монотонна техномузика — хаус50, гаражна, баракова, и аз не знам как й викат на тази тъпашка дандания. Пътешествениците се впуснаха във вихрен танц — всъщност думата, която ми хрумна, е „разрипаха се“ — сред развалините на древната обител. Не можех да повярвам на очите си.
Ваша работа, ако искате, наричайте ме сухар.
14.
Прекарахме остатъка от нощта в лагера на Пътешествениците. Щастливите друиди извадиха отнякъде излишни спални чували и макар Ума да взе единия, на мен ми се сториха пълни с въшки, затова предпочетох да се въздържа и да се свия отзад в мъничкия автомобил. (Шобан вече бе окупирала предната седалка.) Надали съм спал и три часа, когато ме събуди ослепителното утринно слънце, въпреки това гърбът и вратът ми се бяха схванали. Колкото и прелестна да бе тоалетната на палатковия лагер, предпочетох да се облекча в гората с надеждата, че по пътя ще намеря по-добри условия.
И Ума, и Шобан не бяха спали по-хубаво от мен и в шест и половина вече напирахме да тръгваме. Наложи се да чакаме още цял час да се появи Паху — мен ако питате, той и една от местните сладурани се бяха вживели в ролята на двугърба камила.
Натикахме се като сардели в автомобилчето и приехме клисавия хляб, който ни поднесе блондинката (все още) само по бикини — дали не го изискваше религията им? Май не беше зле да се запозная поне малко с друидите. Паху начаса си отчупи голямо парче и го налапа, аз обаче, макар и да умирах от глад, реших да се въздържа. Не знаех какви съставки съдържа питата и не исках да узнавам на свой гръб. Ума и Шобан също решиха да пропуснат. Накрая отново завързахме диджеридуто на Паху върху покрива на автомобилчето и бяхме готови да потегляме.