Кафенето явно беше посещавано главно от камионджии, беше занемарено и тясно, с мънички пластмасови маси и пейки, обслужваше го дребничка жена на средна възраст, която смучеше професионално лимони. Изгледа ни така, сякаш и тя имаше татуировки, макар че не се виждаха. Листът с менюто не бе от най-дългите. Умирах за палачинки с кленов сос, каквито в Обединеното кралство явно не познаваха, но накрая си избрах бекон с яйца.
— Фасул или картофи? — поинтересуваха се Лимоновите устни.
— Фасул ли? — ахнах аз.
— Добре — отвърна тя и си замина.
— Фасул за закуска? — обърнах се към спътничките си.
— Разбира се — каза Шобан.
— Не си длъжен да го ядеш, Марти.
— Сигурно така и ще направя.
Въпреки това го опитах. Оказа се, че е вкусен, макар че яйцата бяха недопържени, а беконът беше тлъст и жилав. Но както знаете, не съм от хората, които се оплакват.
След като се нахраних, ми се припи още кафе, ала вече бях научил, че в Англия не ти доливат безплатно. Понечих да се изкажа за това (вероятно не за пръв път отварях дума по въпроса), но Шобан само завъртя очи и отиде на щанда да поръча по още едно кафе.
— Действа безотказно — подсмихнах се аз под мустак.
Ума вдигна вежда.
— И сега какво, Ума? — попитах я аз.
— В какъв смисъл?
— Нещо не е наред, усещам го. Стъпваш така, сякаш в обувката ти е влязло камъче. А ако човек съди от изражението ти, ще си рече, че не онази лелка там, а ти цял живот си обслужвала камионджиите в тази дупка с мазни прибори. Какво има?
Индийката въздъхна.
— И аз не знам. Аз… Какво имаше предвид, когато каза, че усещаш как нещо не е наред?
— Има предвид, че му липсва обслужването в хотел „Савой“ — отвърна вместо мен Шобан.
Остави върху масата две чаши и се върна да вземе третата, но Лимонените устни я бе последвала с последното кафе.
— Друго имаше предвид, нали, Марти?
— Да — потвърдих аз. — Което не значи, че Шобан не е права. — Ирландката вдигна към мен чашата с кафето. — Но ти говорех за друго.
— За какво?
— И аз не знам. По принцип… не разчитам на интуицията си. Предпочитам да изчакам и да залагам на сигурно. Въпреки че, кой знае защо, хукнах с вас. Като млад бях по-импулсивен и си навлякох доста главоболия.
— „Убийство на плажа“ — отбеляза Шобан.
— Благодаря ти, Полин Кейл52. От собствен опит съм се убедил, че е по-добре да премислиш нещата, стига това да е възможно.
— И какво измисли?
— Че нещо не е наред — отвърнах през смях. — Признавам си, още се чувствам малко притеснен от цялата тази… авантюра. Не съм съвсем наясно какво точно правим. Въпреки това в началото, в Кентърбъри, смятах, че така трябва да бъде.
— А сега? — попита Ума.
— Сега не съм чак толкова сигурен. Дано не ви прозвучи като глезотия на лигаво дете, но обредът от снощи — говоря ви за зайчето, не ми дава мира, заседнал ми е на гръкляна. И аз не знам защо.
Ума погледна Шобан.
— Добре де. И аз имам същото чувство — рече ирландката. — Колкото и да ми е неприятно, трябва да се съглася с нашата телевизионна звезда. Да не би да липсва нещо?
Ума се вторачи в чашата, сякаш си гледаше на кафе, макар че нямаше утайка.
— Споделям чувствата ви. И аз съм притеснена от ритуала, макар че съм съгласна с доводите на Паху. Доколкото мога да кажа, обредът беше успешен и лей-линиите бяха засилени и защитени срещу злоупотреби и поквара. И аз като вас двамата не мога да определя причината за тревогата си, която сама по себе си нарушава още повече равновесието…
— Ами… — подхванах аз, после се озърнах и сниших глас: — Какво стана в Удхендж? Дали онези от Тулий още са по следите ни?
Ума остави Шобан да отговори.
— Възможно е всичко. Но според мен сега не ни следи никой. Най-малкото физически. Ако ни следят, значи са по-добри от мен. А малцина могат да се похвалят с това.
Вярвах й.
— Въпреки всичко оставяме следа, по която можем да бъдем открити — поясни Ума.
Свъсих се, после ми светна.
— Обредите — изрекох аз.
— Да. Онези от Тулий също разполагат с немалки магически ресурси. Ако не друго, няма как да не са забелязали промените, които сме внесли в лей-мрежата. Не е изключено дори да предугадят по-нататъшните ни действия. Сега вече нямаме време за губене, трябва да внимаваме много да не би Тулий да ни изпревари. Ако вече не го е направил.