2.
Крал Питър
Провеждаше се поредното от спешните заседания на върховния щаб, свиквани доста често, откакто бяха започнали атаките на хидрогите. Този път обаче крал Питър настоя то да се проведе в Двореца на шепота в избрана от самия него зала. Това, че предпочете второстепенната банкетна зала, не бе от особено значение за него. Младият крал просто искаше да демонстрира независимост… и да подразни председателя Базил Венцеслас.
— Продължаваш да ми повтаряш, че моето управление се основава на привидности. — Изкуствено сините очи на Питър блеснаха, щом срещна неумолимия сив поглед на председателя. — А не е ли редно да се срещна с моя щаб в Двореца, а не в главната квартира на Ханзата за твое удобство?
Питър знаеше, че Базил не понася, когато той използва собствените му тактически прийоми срещу него. Бившият Реймънд Агуера бе научил да играе ролята си по-добре, отколкото бе очаквала Ханзата.
Надменното изражение на Базил явно трябваше да напомни на Питър, че като председател на Теранския ханзейски съюз той се е справял с много по-тежки кризи от капризите на някакъв млад крал.
— Твоето присъствие е просто формалност, Питър. Всъщност то изобщо не е наложително.
Но Питър много добре знаеше, че това е блъф.
— Ако мислиш, че медиите няма да забележат отсъствието ми на едно спешно заседание, ще отида да поплувам с моите делфини.
Отлично осъзнаваше несъществената си значимост и я разширяваше по малко, когато му се удадеше възможност. И все избягваше да пренебрегва ограниченията, които му налагаше Базил. Пристъпваше към всяка дребна битка хитроумно и изкусно. И знаеше кога да спре.
Накрая Базил си даде вид, че всичко това не е от особено значение. Най-близките му съветници — приближеният кръг от лесни за манипулиране, но различни представители като военни експерти и служители на Ханзата — се събраха при закрити врати около осветена от свещници маса, на която бе сервиран лек обяд. Безмълвната прислуга подреди бързешком букети, бродирани салфетки и сребърни прибори. В три ниши ромоляха фонтанчета.
Питър бе седнал в богато украсено кресло начело на масата. Добре съзнаваше ролята си и изслуша с почтително мълчание представянето на дневния ред от председателя.
Металносивата коса на Базил бе подстригана и сресана безукорно. Идеалният му костюм бе скъп, но същевременно удобен и той се движеше със суховата грациозност, неочаквана за седемдесет и трите му години. До този час на деня бе хапнал съвсем малко: пиеше единствено леденостудена вода и кардамоново кафе.
— Настоявам за точна преценка на положението на нашите ханзейски колонии. — Той обходи с поглед съветниците, адмиралите и колониалните емисари. — За петте години, откакто хидрогите убиха крал Фредерик и наложиха ултиматума си за небесните мини, имахме предостатъчно време, за да си направим някои заключения и да очертаем реалистични проекти. — Той погледна главнокомандващия на земните въоръжени сили. Като председател на Ханзата, Базил бе и технически ръководител на ЗВС. — Генерал Ланиан, каква е цялостната ви оценка.
Генералът бутна настрана цифрите и статистическите данни, които един адютант му представи в бележник с документи.
— Тя е твърде лесна, господин председателю. Имаме сериозни проблеми, въпреки че от началото на кризата ЗВС са поставили ектипродоволствието под строг режим. Без тези крайно непопулярни мерки…
Питър го прекъсна:
— Бунтовете причиняват не по-малко щети от дефицита, особено в новите колонии. Вече се наложи да обявим военно положение в четири колонии. Хората изпитват лишения и глад. Смятат, че съм ги изоставил.
Той огледа месото и плодовете в блюдото си и реши, че няма апетит. Нали знаеше за лишенията на другите.
Спрял по средата на изречението, Ланиан го изгледа, без да отговори, и отново се обърна към Базил.
— Както бях започнал да казвам, господин председателю, единствено суровите мерки гарантират поддържането на най-насъщните услуги. Така или иначе, резервите ни са на изчерпване.
Тира Препускащия кон, една от планетните емисарки, бутна блюдото си настрана. Питър се опита да си припомни на коя колония е представител. Не беше ли Реджак?
— Водородът е най-често срещаният елемент във вселената. Защо не започнем да го добиваме някъде другаде?
— Сгъстеният водород не е така леснодостъпен другаде — отвърна един от адмиралите. — Газовите гиганти са най-добрите резервоари.
— Скитниците продължават да добиват известни количества екти чрез своите високо рискови похвати — обади се емисарят на Релекер, като се мъчеше тонът му да прозвучи оптимистично. С бледата си кожа и черти на патриций много напомняше статуите покрай стената на малката банкетна зала. — Нека да продължат с рискованото си начинание.