— Добре казано, Любителю на лук!
— Енрико радва ли се на съюза?
— Понякога негодува, че е в сянката на Албрици, но държи на думата си. Спечелил си е покровителството на Джулио Медичи, кардинал и принц на Флоренция.
— Обича ли лейди Беатриче?
— Обсебен е от нея. А тя е похотлива като разгонена кучка. Виждала съм я в леглото. Би доставила удоволствие на всеки мъж.
— Изглежда виждаш всичко — промърморих.
— Да си малък има и своите предимства!
— Ами Пренесте?
— Хитър и лукав. На всяка манджа мерудия.
— Остава Родриго — каза Бенджамин.
— Жесток, амбициозен мъж — дойде отговорът. — Върховна амбиция и съответстващ талант. Ако може да се наложи, Медичите ще бъдат прогонени от Флоренция и републиката ще бъде възстановена под управлението на Родриго Албрици.
Млъкнахме, когато една слугиня изтропа наблизо с дървените си обувки по чакълестата пътека от другата страна на чемширите.
— Но защо убийство? — попитах.
— Един Бог знае — отвърна Мария. — Може да е работа на всеки от тях или на всички заедно. Господарят Родриго поръча в Лондон от немските аркебузи. И преди да питаш, да, един от тях може да е бил използван при убийството на господаря Франческо.
— Но защо? — попитах.
— Ах, Стъргачо на лук! Джовани е човек на Родриго. Алесандро? Между него и баща му съществуваше вражда. Беатриче ненавиждаше постоянните упреци на баща си за морала й, но вероятно нищо друго не я интересува истински, ако е задоволена в леглото. Пренесте ще подкрепи всеки, който е на власт. Енрико може да е открил какво прави жена му. Но ако си комарджия, Шалот, ти казвам, че аз бих заложила на амбицията на Родриго, според мен тя е в корена на това зло.
— Ами ти, Мария? — попитах.
Чу се шумолене. Повторих въпроса.
— Тя си тръгна — каза Бенджамин. — Ние също трябва да вървим.
Излязохме от градинката и тръгнахме по улицата около двореца. Минахме покрай кухните, където въздухът ухаеше на пай с месо, пилета, скопени петли и кокошки, които се печаха за вечерното пиршество. Канех се да кажа нещо, но Бенджамин сложи пръст на устните си. Минахме през конюшните, пълни с ковачи и коняри, които почистваха конете след лова в малко оградено място. Той спря и погледна внимателно брега. Бяхме сами — беше късен следобед, кралят се беше върнал и всичко се подготвяше за следващото му удоволствие.
— Ти се оказа прав — каза Бенджамин. — Родът Албрици е гнездо на усойници.
— Ами ако Мария лъже? — попитах.
— Възможно е. Не съм сигурен кое е важно и кое не в тази работа.
Бенджамин седна на тревата. Откъсна една иглика и я заразглежда внимателно.
— Колко много красота в нещо толкова малко — прошепна той. — Дали Мария е искрена? Или е лъжкиня, пратена да ни подмами към смъртта ни?
Седнах до него.
— Безпокои ме загадката зад смъртта на тези хора, господарю. Отиваме да вземем Трокъл и се оказва, че се е самоубил без видима причина. После ни водят в Лондон, за да разследваме убийството на флорентински благородник…
— Смъртта на Трокъл може да има връзка с това — каза предпазливо Бенджамин. — Но ме озадачава начинът, по който е убит лорд Франческо. При подобни убийства убиецът и жертвата са винаги близо един до друг — той ме погледна. — Роджър, пълнил ли си някога аркебуз?
— Не, те ме плашат. Този барут, пълненето — вечно ме е страх, че могат да избухнат в лицето ми. Смяташ ли — попитах, — че Родриго може да е използвал един от аркебузите, които е поръчал?
Бенджамин поклати глава.
— Не. Агрипа ми каза, че са били проверени.
— И как е постъпил убиецът?
— Видяхме къде е бил убит Франческо — отвърна Бенджамин. — Бил е застрелян в главата, обърнат с лице към уличката, където е бродел убиецът му. Аркебузът, независимо дали е с прав или с по-сложния извит затвор, каквито са италианските, е тежък и неудобен. Дълга пушка е, стига поне до гърдите ти. Как някой би могъл да пренесе подобно оръжие през центъра на Лондон и да не бъде видян? Трудно ми е да приема и че убиецът е стоял в уличката и хладнокръвно го е пълнил. Нужно е време, за да подготвиш аркебуза за стрелба. Помисли какво би направил убиецът. Сигурно е носел рог с барут. Изправил е пушката, опрял е стабилно приклада на земята и я е напълнил през дулото, затиснал е барута с хартиен фишек и я е затворил. След това е поставил куршума върху барута и фишека. Трябвало е да вдигне пушката, да се прицели и да стреля — Бенджамин поклати глава. — Не мога да повярвам, че никой не е видял това. А дори да не са го видели как стреля, как е могъл да избяга с такова тежко оръжие, и то пак без да го видят.
— Но изстрелът е бил чут — напомних му. — И куршумът е улучил главата на лорд Франческо.