(Странно, нали? Години по-късно, когато дебелият Хенри гниеше от сифилис, не ме оставяше да изляза от полезрението му. Тогава му напомнях колко ме ненавиждаше в онези ранни години. Той ме поглеждаше с насълзени очи, свиваше лигавите си червени устни и стискаше ръката ми в лапата си. „Прекалено много си приличаме, Роджър“, промърморваше той. „И по сърце, и по душа.“
Това е най-тежката обида, която някога са ми нанасяли! Ако бях повярвал, че е истина, щях да си вържа камък на врата и да отида да поплувам в езерото с патиците.)
До мен Бенджамин се размърда и почисти гърлото си.
— Твое в-величество — каза той, умишлено заеквайки, за да създаде впечатление, че е изнервен.
(Понякога старият Бенджамин се проявяваше като отличен актьор. Би могъл да даде няколко урока на Бърбидж5.)
— Твое величество — повтори Бенджамин колебливо, — мастър Трокъл се е самоубил.
— Глупав дъртак! — каза рязко кралят.
— Но защо го е направил? — попита господарят ми, гледайки чичо си.
Улси сви рамене, разрови се отново из пергаментите и извади копие от своето писмо, което Агрипа беше занесъл на Трокъл.
Двамата с Бенджамин го прочетохме внимателно. То беше покана към мастър Трокъл да дойде в двора и да донесе определени билки за неразположението на краля. Бенджамин го върна и поклати глава.
— Защо би се самоубил, чичо?
Улси направи гримаса. Наблюдавах лукавите му очи.
— По-важно е друго — намесих се аз. — Защо е бил поканен в двора?
Улси подръпна копринените ръкави на робата си.
— Мастър Трокъл искаше разрешение да замине в чужбина и да работи в Сорбоната. Аз, разбира се, му позволих. — Улси подаде нови документи, копия от писма от канцлерството, които разрешаваха на Трокъл „свободно преминаване през Дувър“. — Но — продължи Улси — исках първо да дойде тук.
— Беше добър лекар — изръмжа кралят. — По-добър от някои глупаци, които се въртят наоколо.
(Знаете ли, това е единствената тема, на която бях съгласен с великия убиец — лекарите! Повечето от тях не могат да различат главата от задника си, сред тях са едни от най-големите лъжци, които съм срещал. Помнете съвета на стария Шалот — ако искате да останете здрави, стойте колкото се може по-далеч от лекари! Когато глупавият стар негодник, който се нарича мой лекар, се опита да ме посети, винаги изливам върху него цукалото от прозореца на стаята си. Той отскача и вика, че ми желаел доброто. Пускам кучетата по него и казвам: „Те също!“ Да знаете само как тича негодникът!)
Но да се върнем на дебелия Хенри. Той седеше в онази голяма стая и кървясалите му очи неотклонно ме следяха. Дощя ми се пак да го ядосам, но реших, че ще насиля късмета, затова само се усмихнах.
— Трокъл е мъртъв — промърмори Бенджамин.
— Да, така е, скъпи племеннико. А сега заминаваш за Флоренция. Запомни ли съобщението ни за кардинал де Медичи?
— Какво означава то? — попита Бенджамин.
— Това не те засяга.
— Знае ли негово преосвещенство, че идваме?
Улси се усмихна неискрено, сключи ръце и се подпря на масата.
— Миналата есен, скъпи племеннико, както може би си спомняш, пътувах с негово величество краля до Болоня. Там се видях с кардинал Джулио де Медичи. Работехме върху нов съюз, който ще обедини Англия, Свещената Римска империя, Испания, италианските държави и папството срещу французите. — Улси сви устни. — Обсъждахме много неща. Албрици дойдоха тук като пратеници, за да — как да се изразя — да потвърдят приятелските връзки, които създадохме с кардинала в Болоня. Сега се върни там с тайното послание и, ако е възможно, открий убиеца на лорд Франческо.
— Какво ще стане, ако убиецът е англичанин? — попитах аз. — Какъв е смисълът да се ходи във Флоренция?
Улси ме изгледа мрачно.
— Не ставай глупав! Кой в Англия би искал да убие Франческо? Погледни фактите, страхливецо, дебелоглав изкуфял негоднико! — Той се отдръпна назад. — Бог знае какво вижда племенникът ми в теб. Очевидно е, че само някой от роднините и приближените му би могъл да планира подобно убийство.
Всъщност не беше така, но дори тогава знаех кога да си държа устата затворена. Още повече, че Бенджамин ме риташе по кокалчетата.
— Ще отидете — отсече кралят. — Ще заминете във Флоренция, чувате ли ме?
Както казват, вместо да намигаш на слепия, смушкай го. Подскочихме като зайци, поклонихме се, изскочихме от стаята и поехме по дългия коридор. Агрипа се присъедини към нас там, дружелюбен и внимателен.
— Настроението на краля не е толкова добро, колкото би могло да бъде.
— Какво те кара да кажеш това? — попитах саркастично.
5
Ричард Бърбидж (1567?-1619) — прочут английски актьор и собственик на театри, първият изпълнител на главните роли в много Шекспирови трагедии. — Бел.прев.