(Извинете ме, раменете на малкия ми капелан застинаха — не записва всичко. Знам какво се върти в мръсното му подсъзнание! Ето, старият Шалот пак се забавлява с всичко живо във фуста! Само че това не стана. „А!“, възкликва той разочаровано.)
Лейди Бианка беше възбудена, аз също, макар и да стоях като вкаменен. Два дуела за един ден ми стигаха. Не исках вбесеният Родриго да реши да ми пусне кръв. Но в случая добродетелта ми беше спасена от друго почукване на вратата. Лейди Бианка отстъпи назад. Точно оправих кърпата, когато вътре влетя Беатриче.
— Мамо, мога ли да помогна?
Ако не бях така ужасен, щях да избухна в смях.
Бианка зае позата на оскърбена херцогиня.
— Мастър Шалот е ранен, може би има нужда от помощта ни.
Бианка погледна издутината под кърпата.
— Да — каза тя сухо, — виждам. Но синьор Родриго те чака.
После отвори вратата и майка й излезе. Беатриче затвори зад нея и ми се усмихна.
— Може би утре, мастър Шалот? Вечерта слугите ще са на празненството. Бих могла да ти помогна за раната.
Кимнах мълчаливо. Тя се усмихна още веднъж и тръшна вратата зад себе си. Горката Беатриче! Горката Бианка! Горките Албрици! Години по-късно господарят ми призна, че същата нощ направил голяма грешка и аз съм принуден да се съглася. Върнах се на масата облечен. Бенджамин седеше и забавляваше всички с измислени истории за посещението ни във Флоренция. Беше прекрасна нощ, доста след полунощ, часът на вещиците, когато стават убийствата. Бенджамин изчака да седна до него, а после започна да сравнява Флоренция с Лондон.
— А как ви се стори кардиналът? — прекъсна го Енрико.
— Беше много любезен.
— Ами Борели? — запита лорд Родриго.
— Обеща да обсъди предложението ни — излъга Бенджамин. — Струва ми се вероятно да ни придружи до Англия.
Забих нос в дълбоката чаша от неудобство, макар да се чувствах доста поласкан от начина, по който Бианка и Беатриче ме гледаха.
— Значи ще се върнете в Англия — провлечено каза Алесандро, — без да сте разкрили убиеца на баща ми?
— Нима казах подобно нещо? — попита Бенджамин.
Бързо огледах масата. Лъжите, които господарят ми беше разказвал до този момент, не бяха предизвикали нищо повече от леко учудване или объркване, но тези думи повяха като леден вятър над ухаещата градина. Беатриче го гледаше, приведена над масата. Тя го докосна по китката.
— Какво каза?
Бенджамин заяви, подчертавайки думите:
— Мисля, че знам кой е убиецът.
— Кажи ни веднага! — изсъска Джовани, направи рязко движение и бутна чашата си с вино. — Кажи ни всичко!
— Не мога — отвърна Бенджамин. — Още не сме събрали всички доказателства — той вдигна чаша. — Казах достатъчно. Никой на тази маса няма защо да се бои от нас.
Боже, колко е глупава младостта! Бяхме толкова прозрачни! Но пък, честно казано, кой би могъл да разбере как работи умът на един убиец? Да следва зловещите пътища на сърцето му? Да вижда ясно в мрака на душата му? Бенджамин веднъж вече беше използвал този похват, за да разкрие убиец. Но този път беше различно. Играехме си на шах с човешки живот, а убиецът действаше по-бързо от нас. Бог ми е свидетел, още се виня. А може би кървавата и ужасяваща кулминация на онази флорентинска история е била предопределена и щеше да се случи при всяко положение.
Оттам нататък разговорът стана несвързан. Ние с Бенджамин се оттеглихме. Бях полумъртъв от умора и усещах въздействието на виното. Пуснахме резето и въпреки че вечерта беше гореща, залостихме здраво прозореца. После проверихме леглата си за капани. Спах като бебе до късно на следващата утрин. Двамата с Бенджамин прекарахме остатъка от деня в стаята си, отпратихме дори Мария, докато се опитвахме да обмислим всичко случило се и да отделим истината от измамата. Нямахме доказателство, нищо конкретно, само логично на вид решение на загадката, срещу която бяхме изправени.
По-късно следобед слугите от вилата бяха освободени, за да идат на празненството в града. Останаха само старата готвачка и съпругът й. Във вилата настъпи тишина. Чухме как Енрико заминава, викайки в двора, че отива в града и няма да се върне до другия ден. Дочухме и други шумове, но после къщата постепенно затихна. Различни хора влизаха в столовата, за да се подкрепят със студените меса и плодовете, които прислугата беше подредила, преди да излезе.
Бенджамин слезе долу и се върна с Мария.
— Семейство Албрици — каза той — ползва услугите на местна билкарка, една старица от селото. Може би тя ще ни помогне.
Мария почти танцуваше от възбуда, пляскаше с ръце и очите й блестяха.