Побързах нататък и нахлух в стаята ни. Едва не се изсмях от облекчение — господарят ми спеше дълбоко. Зърнах чашата от вино на пода и голямото петно на килима. Ръката на Бенджамин висеше от леглото. Прибрах камата, влетях вътре и забелязах бялото му лице и положението на главата му. Беше упоен, отровен. Вдигнах чашата и я помирисах. Разбирах малко от билки и отвари, но в чашата нямаше никакви останки, от които да разбера какво е съдържала. Разтърсих господаря. Той се размърда, клепачите му трепнаха. Избърсах слюнката от устните му, взех една от възглавниците и я разпорих. Гъшите пера се изсипаха навън. Взех две от тях, хванах ги заедно, наклоних назад главата на Бенджамин и ги пъхнах в гърлото му. Той се задави, тялото му се сгърчи. Грабнах каната и плиснах водата в лицето му. Той започна да стене. Отново взех перата и докоснах задната част на гърлото му. Той се сгърчи, претърколи се и повърна малко от това, което беше изпил. Без да губя повече време с перата, бръкнах с пръст в гърлото му, докато той повърна така силно, че се свести. Накарах го да пие, наливайки силом вода в устата му, наплисках лицето му и извиках името му. Най-накрая той отвори очи и ме погледна със замъглен поглед.
— Корени от дилянка — прошепна той. — Във виното имаше отвара…
— Кой беше? — попитах.
— Джовани.
Разтърсих го за раменете.
— Джовани ли? — извиках. — Джовани! Сгрешили сме, господарю!
Спомних си злобния поглед на наемника, докато с Мария се приготвяхме да тръгнем. Сигурно той беше убиецът. Не бях видял неговия труп. Навярно се бе промъкнал в стаята на господаря ми, беше го упоил и докато останалите Албрици довършваха сиестата си, осъществил кървавото си отмъщение. Но защо?
Бенджамин вече идваше на себе си — беше замаян и не съвсем на себе си, но нищо не го грозеше. Настаних го удобно и си спомних, че Мария още ме чака в двора на конюшнята.
Изтичах надолу, сритах ботушите си встрани, претичах през окървавената кухня и излязох на двора.
— Мария! — извиках. — Мария!
Взрях се в мрака. Конете ни бяха там, завързани за стълба. Бяха неспокойни и подплашени. Приведох се, за да преодолея паниката и видях нещо бяло до вратата на конюшнята. Промъкнах се тихо натам по чорапи и замръзнах.
— О, не! — изстенах! — Не може да бъде!
Мария лежеше като малка кукла с отпуснати ръце. Мъничките обувки с рози се подаваха изпод роклята й. Лицето й беше извърнато, но видях струйката кръв, която се стичаше от устата й. Бялата якичка на роклята й беше поаленяла. После ми се стори, че ръката й помръдна. Приближих се още. Докоснах мъничкото бледо лице и го обърнах към себе си. Бог ми е свидетел, очите й, някога толкова палави и пълни с лукавство, се отвориха. Тя се насили да се усмихне.
— Роджър, Роджър! Трябваше да замина с теб. Той дойде и… — тя се закашля и от устните й рукна кръв. — Той дойде… удари главата ми в стената — ново покашляне. — Много ми е студено. Искам да заспя — главата й клюмна. Беше мъртва.
Известно време останах на колене. По бузите ми се стичаха сълзи.
— Господи, ще го убия! — промърморих. — Джовани, копеле мръсно!
Видях, че малката ръчица на Мария сякаш сочи към нещо. Проследих я и видях бял маншет, ръкав на кожен жакет и евтини пръстени върху мъртвите пръсти. Трупът на Джовани лежеше в една от конюшните. Чух шум зад себе си.
Стиснах устни и се опитах да обуздая гнева си. Изправих се бързо, извадих сабята и камата. Погледнах през двора към забулената фигура. Гънките на наметалото й се развяха и в слабата светлина от кухнята долових блясък на метал.
— Приближи се! — изкрещях.
Мъжът пристъпи напред и свали качулката си. Видях лицето на Енрико — гладко, открито, очите му вече не се присвиваха срещу светлината. Той стоеше там като Ангела на смъртта.
— Ти си виновен! — измънках.
Той се приближи с учудено вдигнати вежди.
— Мастър Шалот, какви са тези глупости?
— Не беше ли във вилата? — извиках.
Той кимна.
— Да, бях. Всички са мъртви, мастър Шалот. Джовани ги е убил.
— Джовани ли?! — възкликнах.
— Да — промърмори той и наклони глава на една страна. — Върнах се неочаквано от Флоренция. Джовани беше извършил кървавото си дело. Видях готвачката, клетия Алесандро и Бианка на стълбите. Излязох и убих Джовани в двубой — меч срещу меч, кама срещу кама.