Агрипа се подпря на масата и поклати глава.
— Не ми ли вярваш, доктор Агрипа?
Магът потърка лицето си.
— Чувал съм слухове — каза той, — че старият крал бил отчужден от сина си. Че се настроил срещу Улси. Знам, че Трокъл е бил постоянно наблюдаван. Вярно е, че чичо ти се срещна с Джулио Медичи в Болоня. Кралят беше нетърпелив и желаеше да се отърве от Катерина. Сигурно е и че кардинал Джулио е лош човек. Мразеше Албрици и иска да стане папа. Да, това са все нишки от едно и също въже. Но ми кажи за картината.
— Помисли за нея — отвърна Бенджамин. — Оригиналът е унищожен, но помниш ли цветята?
— Да.
— Като се замислиш, всички бяха отровни! Ами малката картинка върху гробницата? Светец, облечен в броня. Помислихме, че е свети Георги. Всъщност е свети Юлиан Хоспиталиерът. Малцина знаят легендата за този светец. Юлиан бил войник, който убил собствените си родители и прекарал живота си в изкупление на ужасното си престъпление. Хенри е разбрал значението му. Сигурен съм, че е имало и други скрити знаци — затова картината е унищожена. Разбира се, Борели е бил убит, за да не се замисля над това, което е нарисувал.
Агрипа се почеса по брадата.
— Но защо е била изпратена картината на Хенри?
— Първо, Улси деликатно е намеквал на краля за заговора. Второ, лорд Джулио е показал, че знае за мрачната им тайна.
— Но защо го е направил?
— Като гаранция. Улси, Хенри и Джулио вече са свързани с верига от ужасни, убийствени тайни. Това ще ги кара да изпълнят обещанията си за бъдещето.
— Какво ще стане сега? — попитах.
Бенджамин се изправи и се протегна.
— Очаквам, че до дванайсет месеца ще имаме нов папа, бракът на Хенри ще бъде анулиран, а кардинал Улси все така ще бъде най-довереният му служител.
Агрипа се изправи и прокара пръсти по ръба на черната си шапка. Лицето му беше пребледняло, очите му имаха цвят на кремък.
— Казах ви — тихо каза той, — че Хенри е Тъмният принц от пророчеството на Мерлин. Кралят ще бъде много доволен от вас. Ще получите благодарностите му, защото смята, че плановете му със сигурност ще се осъществят.
— Още не мога да разбера — обадих се — защо кардинал Джулио и кардинал Улси са толкова близки.
Агрипа вървеше към вратата.
— Преди години — каза той — Улси прехвърли постъпленията от епископството в Устър на Джулио Медичи.
Той се усмихна на изненадата ми.
— Да, Джулио Медичи е епископ на Устър от известно време. — Агрипа сви рамене. — Естествено, никога не е стъпвал там, но се радва на доходите от една от най-богатите английски епархии. Срещата в Болоня само затвърди приятелството му с Улси.
— Има и друга причина, нали? — попита Бенджамин, загледан в Агрипа. — И мисля, докторе, че знаеш повече, отколкото ни казваш. Умът на краля е помрачен от лудост — продължи Бенджамин — и скъпият ми чичо се бои от него. Изпращането на тази картина е било много рисковано. Улси напомнил на краля за мрачната тайна от миналото му и същевременно обвързал флорентинския кардинал. Сега те са завинаги свързани — Бенджамин си играеше с чашата. — Но Улси има и друга цел — той е предпочел сигурността пред краля. Разкрил е кралска тайна на чужд владетел. Сигурен съм, че кардинал Джулио е получил нареждане да я използва в полза на чичо, ако той изпадне в немилост.
Агрипа мрачно се усмихна.
— Ще видим. Ще видим.
И като ни се поклони подигравателно, той отвори вратата и се плъзна през нея, преди да осъзная, че хитрата лисица не беше платила сметката.
Ние с Бенджамин се върнахме в имението си край Ипсуич. Разбира се, „скъпият чичо“ ни изпрати благодарствени писма и кесии със сребро, но господарят ми си остана странно мълчалив. Зае се да прави добрини на арендаторите. Никога вече не отиде в древната крепост срещу мелницата на реката. Може би тя го навеждаше на тъжни спомени. От време на време аз се качвах там. Сядах и гледах разкопките, които бяхме направили. Тук беше започнало голямото ни флорентинско приключение. Затварях очи и призовавах духа на Мария, добродушно шеговита, изпълнена с живот. Оглеждах се, за да се убедя, че съм сам и скърбях, както може само старият Шалот. Все още понякога вадя ръкавичката, която взех от Мария като талисман преди толкова много години в красивата и топла градина на вила Албрици. Допирам я до бузата си и вдъхвам уханния парфюм. Горката Мария! Горкият Шалот! Кой ще скърби за двама ни? Отидох при стария свещеник Догъръл. Изпразних ковчежето си със сребро и поръчах да положат един специално издялан камък в източната част на църквата, до олтара. На него пише: