— Убит ли е? — попитах.
— Съмнявам се — отвърна Бенджамин. — Виж, Роджър.
Колебливо се върнах и погледнах надолу. Дланите на стареца бяха обърнати нагоре. Вените на двете му китки бяха жестоко прерязани.
— Умрял е като римлянин — промърмори Агрипа.
— Какво искаш да кажеш? — попитах.
Докторът се приближи до ваната, потопи ръка в кървавата вода и, без да му трепне окото, започна да рови из нея, докато не извади дълъг и тънък италиански стилет, който хвърли на килима.
— Римският начин — продължи той. — Пълниш вана с гореща вода, лягаш и си режеш вените. Казват, че смъртта идва като сън.
Вгледах се в трупа.
— Но защо да се самоубива? Почитан лекар… — посочих наоколо. — Виж тази стая. Вълнени килими, а не рогозки. Скъпи завеси, восъчни свещи, че и гоблени.
Посочих към огромния гоблен, който изобразяваше сцени от живота на светците — един златен свети Георги пронизваше яростно дракона на мрака; крал Едмънд, светецът, пронизан от стрелите на датчаните. Бенджамин приклекна до решетката пред огнището.
— Самоубил се е — промърмори той, — но преди това е изгорил някои документи. Защо? — Той се изправи. — Защо уважаваният лекар Едуард Трокъл да се самоубива във ваната си, след като е получил приятелска покана да се върне в двора?
Агрипа дръпна завесите на леглото и седна върху златотканата покривка на леглото.
— Откъде да знаем, че е било заради поканата? — попита той, отривайки пръсти в коляното си.
— А защо иначе? — промърморих и погледнах към Бенджамин. — Откога смяташ, че е мъртъв, господарю?
Бенджамин коленичи и докосна плътта на мъртвеца.
— Студен и бледен — промърмори той замислено. — Тръгнахме вчера сутрин от Ипсуич. Доктор Агрипа, ти пристигна предния ден, нали?
— А още по-предишния дойдох тук с писмото на Улси — каза Агрипа.
— Мисля, че е умрял в деня, когато ти пристигна в Ипсуич — каза Бенджамин. Погледна Агрипа, който невинно отговори на погледа му, и продължи. — Роджър е прав. Трябва да е било заради поканата — той се изправи. — Хайде, докторе, никой от нас не си прави илюзии по отношение на краля. Имаше ли някакво тайно послание? От какво се уплаши докторът?
Агрипа го погледна опулено и вдигна лявата си ръка.
— Кълна се, мастър Бенджамин, писмото беше простичко. Дори не беше запечатано. Улси пращаше поздравленията си и пишеше, че кралят лично кани „своя скъп и обичан лекар сър Едуард Трокъл“ да се присъедини към него в Елтъм, придружен от верните му поданици Бенджамин Даунби и Роджър Шалот.
Агрипа затвори очи и продължи.
— Пишеше, че докторът липсвал на краля и че кралят го моли да донесе някои от прочутите си лекове.
— Като например?
— Сушен мъх, счукана лайка, семена от копър и други подобни — Агрипа поклати глава. — Нищо особено.
— Какво стана, когато пристигна? — попита Бенджамин.
— Старецът беше здрав и весел.
— После му даде писмото?
— Да, седяхме долу в кухнята и пиехме вино.
— Прочете ли Трокъл писмото?
Агрипа се изправи.
— Прочете го, усмихна се и каза, че с удоволствие ще дойде. Едно ще ти кажа, мастър Даунби, нито настроението му се смени, нито окото му трепна, не прояви и най-лек признак на страх — кълна ти се!
Агрипа беше добър актьор, но усещах, че не лъже.
— А кога си тръгна? — попитах.
— Беше бъбрив като врабче. И много развълнуван. Каза, че с радост ще се върне в двора и скоро ще облекчи болежките на краля.
— В това няма смисъл — каза замислено Бенджамин, приближи се отново до трупа и се взря в него. — Да приемем, че нашият добър приятел Трокъл е имало защо да се страхува от краля. Но ако е било така, ако това е истината, като познаваме любимия ни крал, Трокъл щеше да е умрял преди години. Нямаше да му позволят да живее достойно и охолно. Какъв е изводът? Че не е имал от какво да се бои. Затова да минем на втората хипотеза. Имало ли е нещо в поканата, което да е приел като заплаха? Но ако е имало, това противоречи на първото, което казах. Следователно — Бенджамин ме погледна — може би, когато нашият добър доктор Агрипа е отпътувал, е дошъл някой друг. Някой, който не е искал лекарят да се върне в двора. Заплашил го е, Трокъл се е замислил и е решил, че единственият му избор е да се самоубие.
— Има и друго обяснение — обадих се аз. — Трокъл е бил лекар, нали? И аптекар? Възможно ли е, господарю, някой да е дошъл тук — стараех се да не поглеждам към Агрипа, — да е сложил сънотворно във виното му, да е напълнил ваната и да е прерязал китките на горкия негодник?
— Не го казвай! — подигравателно се обади Агрипа. — Не ме обвинявай, Роджър! Бях тук едва час. Можеш да питаш негодниците долу. Те стояха в градината и ругаеха, защото им бях обещал да се почерпят в най-близкия хан.