Мис Хупър се ухили и отвърна:
— Да, сър.
— … срещу устрема на някой Атила — изкрещя полковникът, — на някой съвременен Чингис хан, все още нероден, който ще помете като плява нашите чоплещи техници и ще изгради своята империя чрез кавалерията! Един милион мужици на коне биха могли…
Ала не бе съдено светът да узнае точно какво биха или не биха могли да сторят един милион мужици на коне. Вратата се разтвори с трясък. От предверието се чу късо, остро изквичаване. Един закръглен млад офицер катапултира през стаята, удари спирачки пред бюрото на полковника и козирува обезумял.
— Хааааа! — хлъцна Кейти Хупър и се вторачи с огромни сини очи.
Лицето на полковника внезапно се вкамени.
А младият офицер си пое дъх, колкото да извика:
— Боже мой, то… случи се, сър!
Лейтенант Хансън не бе боеви офицер; той бе учен. Нямаше уговорена среща. Влязъл бе, без да почука, съвсем не според устава. И… и…
— МИСТЪР! — ревна полковник Полърд. — КЪДЕ ВИ СА ПАНТАЛОНИТЕ?
Защото лейтенант Хансън очевидно нямаше такива. Нито пък имаше чорапи или обувки. И парцаливите поли на ризата му едва прикриваха окъсаните му шорти.
— ГОВОРЕТЕ! ДЯВОЛИТЕ ДА ВИ ВЗЕМАТ!
Празният поглед на лейтенанта се плъзна по долната част на крайниците му, после отново се спря върху полковника. Започна да трепери.
— Те… те ги изядоха! — изтърси той. — Тъкмо това искам да Ви обясня! Един господ знае как го прави! Някъде към осемдесетте е и е… майстор във фабрика за часовници с кукувички! Но това е идеалното оръжие! И то действа, действа, действа! — той се смееше истерично. — Гнърите „ислясоха търфенията от“! — припяваше той и пляскаше с ръце.
На това място полковник Полърд стана от стола си, прескочи бюрото и се помъчи да успокои лейтенант Хансън като го раздруса здравата.
— Позор! — крещеше той в ухото му. — Обърнете се гърбом! — заповяда той на пламналата Кейти Хупър. — ГЛУПОСТИ! — изрева той, когато лейтенантът се опита да избръщолеви нещо за гнър.
И тогава…
— Кое пило клупости, момче фойниче? — осведоми се Татко Шимелхорн от вратата.
Лейтенантът неуверено посочи полковника.
— Гнърите пили клупости! — захили се той. — Той казва така.
— Ха! — Татко Шимелхорн го изгледа свирепо. — Сека тепе покаша, момче фойниче!
Полковникът изригна:
— Момче войниче? МОМЧЕ ВОЙНИЧЕ? Застани мирно, когато говоря с тебе! МИРНО, ДЯВОЛИТЕ ДА ТЕ ВЗЕМАТ!
Татко Шимелхорн, разбира се, изобщо не му обърна внимание. Вдигна своето тайно оръжие към устните си и първите тактове на „Ела при църквата вдън горите“ застенаха из стаята.
— Мистър Хансън! — беснееше полковникът. — Арестувайте този човек! Вземете това нещо от него! Аз ще предявя обвинения! Ще…
В този момент гнърите „ислясоха търфенията от“.
Не е лесно да се опише гнърът. Можете ли да си представите твар с цвят и големина на мишка, но с тяло на глиган и някак си блещукаща? С палци по цялата дължина, с гола розова опашка и жълти очи, възголеми като него? И с по три реда остри зъби на муцуната? Можете? Ами гнърът е горе-долу това — само дето никой никога не е виждал отделен гнър. Те така не ходят. Когато гнърите „ислисат търфенията от“, те изскачат навсякъде — като леминги, само че много повече, милиони и милиони гнъри.
Изскачат и ядат.
Гнърите „ислясоха търфенията от“ тъкмо когато Татко Шимелхорн стигна до „църквицата в долината“. Покриха половината под и изядоха половината килим, преди да е свършил „И няма друга гледка, тъй скъпа ми от детинство“. После те настъпиха към полковник Полърд.
Качил се на бюрото си, полковникът зашиба наляво и надясно с дръжката на камшика за езда. Кейти Хупър се покатери върху един шкаф за папки, вдигна поли и запищя. Лейтенант Хансън, тъй като нямаше защо да се безпокои за голата долна част на тялото си, отстояваше позицията си и непочтително се кикотеше.
Татко Шимелхорн спря да свирука, за да викне:
— Не пой се, момче фойниче!
Той започна отново, свиреше нещо съвсем неузнаваемо — нещо, което изобщо не звучеше като мелодия.
Гнърите моментално спряха. Хвърлиха тревожен поглед назад. Доядоха останките от възглавничката върху стола на полковника, заблещукаха ярко, издадоха противен скърцащ звук и, като се обърнаха кръгом, се скриха в ламперията.