Гнърите, разбира се, „ислясоха търфенията от“.
Гнърите „ислясоха търфенията от“ и в жълтите им очи гореше пламъкът на глада. Покриха пода. Започнаха да се трупат. Прииждаха срещу масивните крака на Татко Шимелхорн, дребните им като електрическа самобръсначка зъбчета на няколко реда работеха с всички сили. Панталоните му изчезнаха под надигащата се вълна…, после карираното му сако, връзката му, яката му, крайчетата на брадата му. А Татко Шимелхорн, съвършено невъзмутим, вдигаше големия си фагот, така че гнърите да не го стигнат и продължаваше да свирука. „Ела, ела, ела, ела. Ела при църкфата втън корите…“
Майор Хансън, разбира се, не чуваше гнър-свирката — но бе пял тази песен в неделното училище и сега думите отекваха в главата му. Стих след стих, припев след припев. Хрумна му ужасната мисъл, че Татко Шимелхорн ще бъде надвит, погълнат, удавен от гнърите…
И тогава чу гласа на генерал Полърд, вече не така нетрепващ…
— Г-готови за втора фаза?
— Г-готови! — отвърна сержант Коливър.
Пред погледа на Татко Шимелхорн пламна зелена светлина.
Известно време не се случи нищо. После гнърите се заколебаха. Хвърлиха тревожен поглед назад над косматите си плешки. Заблещукаха. И се заоттегляха. Назад, назад, назад, оттекоха се и Татко Шимелхорн остана сам, тържествуващ и гол-голеничък както го е майка родила.
Вратата се отвори и той се появи — за да го поздравят, да го облекат наново и, за голяма досада на сержант Коливър, да се откаже от поканата за обяд в Белия дом заради срещата си с Кейти. Активните фази на операция „Гнър“ приключиха.
В далечна Бобовия обаче цареше хаос. По-късно стана известно, че единадесет любознателни вражески станции за радиопрехват бяха разшифровали свирукането на гнър-свирката и огромни вълни от гнъри бяха залели единадесетте главни града на врага. В седем и четвърт, с изключение на няколко отдалечени бази, Бобовия прекрати всякакви радиопредавания. В осем бяха прекратени всякакви военни действия по бойните полета от страна на Бобовия. В десет и двадесет удивената преса позна, че капитулацията на Бобовия се очаква всеки момент… Президентът бе получил съобщение от Бобовианския маршалисимо, в което той молеше за разрешение да пристигне във Вашингтон със самолет заедно със своя началник-щаб, членовете на кабинета си и няколко роднини. И дали негово превъзходителство президентът, бе предал по радиото маршалисимото, би бил така добър да поръча на някого да ги посрещне на летището с деветнадесет чифта американски панталони, нови или употребявани?
Това не можеше да се сравни с деня на победата над Германия. Нито с деня на победата над Япония. Веднага щом по улиците се появиха вестниците — БОБОВИЯ КАПИТУЛИРА!… АТОМНИТЕ МИШКИ ПОГЪЛНАХА ВРАГА!… СТРАТЕГИЯТА НА ГЕНИАЛНИЯ ШВЕЙЦАРЕЦ СПЕЧЕЛИ ВОЙНАТА!… — тълпите подлудяха. От щата Мейн до Флорида, от Калифорния до Кейп Код лампите светеха, сирените, камбаните и автомобилните клаксони ечаха в нощта, милиони гърла пресипнаха да пеят „Ела при църквата вдън горите“.
На следващия ден, след като многобройни телевизионни камери направиха цялата нация участник в официалното подписване на пакта за капитулация, на генерал Полърд и Татко Шимелхорн бяха оказани почести на внушителна гражданска церемония.
Татко Шимелхорн получи благодарствен вот от двете камари на Конгреса. Присъдени му бяха академични почетни звания от университетите в Харвард, Принстън, Мичиганския технологически институт и редица колежи от Тексас с най-различен уклон на вероизповеданията. Той говори накратко за часовници с кукувички, за гнърите и за Кейти Хупър.
Генерал Полърд, след като му бяха връчени разнообразни национални и чуждестранни отличия, говори доста надълго за използването на животни във военните действия в бъдеще. Изтъкна, че измежду всички животни най-подходящ за обичайни военни цели е конят и разгледа подробно много от битките и кампаниите, в които той е бил изпробван и е доказал качествата си. Тъкмо навлизаше в темата за мечовете и копията, когато ненадейното пристигане на майор Хансън пресече всичко.
Хансън караше с пълна скорост и с включени сирени. Изостави ескорта си от членове на Конгреса и притича през подиума. Бледен и задъхан, той се добра до президента и, макар че се стараеше да шепне, гласът му бе достатъчно силен, за да стигне до ушите на генерала.
— Ъ — ъ — ъ — … г-г-гнърите! — давеше се той. — В Лос Анджелис са!
Генералът моментално се оказа на висота.
— Моля за внимание! — викна той в микрофоните. — Тази церемония завърши. Можете да се смятате за… ъ-ъ-ъ… ммм… СВОБОДНИ СТЕ!