Преди аудиторията му да успее да реагира, той се бе присъединил към скупчилите се около президента и Хансън набързо ги осведоми какво се бе случило.
— На дъното на всичко е един изследователски колектив. Разработили декодировъчна машина… нещо съвсем ново… По-добра от тази на врага. Не са знаели нищо. Провели изпитанието с предаването на нашия Татко. Направили запис. Днес го прослушали отзад напред. Лос Анджелис гъмжи!
Последваха дълги секунди отчаяно мълчание. След това…
— Господа — тихо каза президентът, — ние сме в същото положени като Бобовия.
Генералът изстена.
Ала Татко Шимелхорн, за изненада на всички, се изсмя, без да се сдържа.
— Ох-хо-хо-хо! Не пой се, момче фойниче! Стар Татко Шимелхорн насреща. Нафсякъте ис Попофия е гнъри! Ний си ки имаме само ф Лос Аншелес, кътето не има сначение! А пък и ас си снам етин трик, ама не съм фи касъл! — Той намигна хитро. — Има етно нещо плаши гнъри…
— За бога — кое е то? — възкликна министъра.
— Коньове — отвърна Татко Шимелхорн, — сарати мирисмата.
— Коне? Коне ли каза?
Генералът риеше земята. Очите му мятаха огън.
— КАВАЛЕРИЯ! — прогърмя той. — Трябва ни КАВАЛЕРИЯ!
Не губиха никак време. За по-малко от час генерал-лейтенант Паухатън Феърфакс Полърд, единственият старши кавалерийски офицер, който имаше понятие от гнъри бе произведен в чин армейски генерал и му бе поверено върховното командване. Майор Хансън стана бригаден генерал ходеше леко зашеметен от тази промяна на служебното си положение. Сержант Коливър получи заповед за присвояване на офицерско звание.
Генерал Полърд предприе незабавни решителни действия. Целокупният бюджет на военновъздушните сили бе реквизиран. Всичко, което макар и смътно напомняше кон, седло, юзда или бала сено, бе превозено в западна посока с мобилизирани влакове и камиони. Бившите кавалерийски офицери и подофицери, незабавно призовани на служба, независимо от възрастта и здравословното им състояние, бяха доставени от намусени пилоти в сборните пунктове в Орегон, Невада и Аризона. Всеки и всички, поне някога виждали кон, бяха призовани на действителна военна служба. Мексико изпрати няколко конни полка, наети по договор.
Пресата пожъна богата жътва. ГОЛИ ХОЛИВУДСКИ ЗВЕЗДИ СЕ СРАЖАВАТ С ГНЪРИТЕ! — крещяха заглавията по многобройните първи страници, запълнени със снимки. Списание „Лайф“ посвети специален брой на армейски генерал Полърд, Джеб Стюърд, маршал Ней, Белизариъс, атаката на леката кавалерия при Балаклава и поделение АР 50—45, школата за невъоръжени кавалеристи. „Джърнъл америкън“ съобщи, позовавайки се на заслужаващ доверие източник, че духът на генерал Кастър бил забелязан да влиза в офицерски клуб във Форт Райли, щата Канзас.
На шестия ден генерал Полърд бе съсредоточил за бойни действия най-крупното кавалерийско формирование, познато на историята. Дисциплината и видът му обаче бяха много под желаното. Степента на владеене на изкуството за езда беше, най-меко казано, твърде разнообразна. Въпреки всичко, бойният дух бе висок…
— Никога повече — каза генералът пред кореспонденти, които взеха от него интервю в главната квартира във Финикс, — не бива да позволяваме на политиците и дългокосите теоретици да ни убедят да се откажем от изпитаните от времето принципи на военното изкуство и да поверим съдбата на нацията… на някакви си машинарии.
Извадил сабята си, генералът посочи към картата на бойните действия.
— Нашата стратегия е проста — обяви той. — Силите на гнърите в обход на пустинята Мохейв от юг нахлуват в Аризона. В Невада те са съсредоточени срещу Рино и Вирджиния сити. Основното настъпление, обаче, изглежда се предприема по посока на границата на Орегон. Както знаете, аз разполагам с повече от два милиона кавалеристи — около триста дивизии. След час те ще преминат в настъпление. Ще изтласкаме гнърите да отстъпят на три основни групи — на юг, в центъра и на север. След това, когато територията под техен контрол бъде ограничена в достатъчна степен, Татко… мммм, тоест мистър… Шимелхорн ще пристъпи към изпълнение на своя инструмент по подвижни радиоуредби.
При тези думи, генералът даде да се разбере, че интервюто е приключило и, яхнал великолепен дорест кон, подарен му от жителите на Луисвил, тръгна, за да бъде превозен със самолет до театъра на бойните действия.
Излишно е да казваме, че като главнокомандващ във Войната срещу гнърите той прояви във висша степен инициатива, енергичност и съвършено разбиране на неизменните принципи на стратегията и тактиката. Макар че определени завистнически елементи в Пентагона по-късно споменаваха за кампанията като за „хайката на Поли“, факт е, че той съумя да извоюва пълна победа за пет седмици — месеци преди Бобовия да се осмели дори да замисли обещанието за набавяне на панталони за населението в близките пет години. Ужасените гнъри бяха безжалостно отблъснати. Противният им цвъркот се носеше на много мили наоколо. Нощем небето се озаряваше от блещукането им. На юг, където пустините им пречеха да се разгърнат, изсвирването на три тона отзад напред бе достатъчно за поражението им. В центъра, където бойните действия бяха по-интензивни, отколкото се предполагаше, бяха необходими седемнадесет. На север за целта бяха нужни една дузина. При всеки отделен случай звукът се разнасяше над площ от няколкостотин квадратни мили с помощта на огромни уредби с високоговорители, качени в обозни коли или пренасяни с денкове. Безчислени бяха проявите на личен героизъм — а Джери Коливър, след като загуби в битка три чифта бричове, бе произведен в по-висш чин на самото бойно поле лично от генерал Полърд.