Предложението, направено чрез устата на братовчедка й с явната цел по-късно тя да получи благодарност за това, направо вбеси Мериън и тя се овладя с усилие.
— Разбира се, че ще иска, за да се издигне в обществото с тази женитба, докато в същото време аз да падна по-ниско.
— Ако не се ожениш, няма да можеш да имаш законно дете.
Мериън се смути.
— Значи според теб съм обречена да родя още едно извънбрачно дете.
— Не! — пълничките устни на Сесил се нацупиха. Ужасена от собствената си глупава откровеност, тя измънка. — Не, аз…
— В Англия е възможно да се рои изобилие от копелета и някои от тях дори могат да живеят в разкош. Но това са тези, чиито бащи ги признават. Това доказва мъжествеността и силата на тези джентълмени. — Мериън погледна към братовчедка си и тя сведе очи. — Бащата на Лайънъл не е от тези, които ще го признаят, детето има само мен и аз ще го закрилям, както никой друг не би могъл…
Едно дръпване на полата й я прекъсна. Лайънъл стоеше, вкопчил пръсти в полите на роклята й, отправил тъжните си кафяви очи право в нейните, и в същия миг нападките замряха в гърлото й. Тя коленичи, прегърна го и подложи лицето си на лекия ветрец. Когато отново беше в състояние спокойно да говори, тя го попита.
— Искаш ли да ти помогна да построим път?
Той кимна и обърна поглед към Сесил. Все още ядосана на прислужницата си, но много повече на самата себе си, че бе изгубила самообладание, Мериън каза.
— Сесил вече може да нареже хляба за нашата вечеря, миличък мой, искаш ли и мед?
Той кимна отново, а Сесил плесна умолително с ръце.
— О, лейди Мериън, надявах се…
Мериън добре знаеше на какво се надява тя.
— Да? — попита, въпреки че вътрешно бе решила да изпълни желанието на Сесил и да й позволи да отиде, където иска. Просто не желаеше да е близо до нея.
— Надявах се, че ще мога да отиде в замъка и да се присъединя към другите, които празнуват.
— Да се присъединиш към другите? — Мериън знаеше, че не трябва да се дразни, но все пак гордостта й беше засегната от нетактичността на Сесил. — Мислех, че вече си се присъединила към един човек?
— Няма да остана цялата вечер, милейди, ако имате нужда от мен.
— О, Сесил — сърцето на Мериън се сви при мисълта за участта, на която прислужничката й се обричаше, и тя не можа да се въздържи и попита. — С кого се срещаш?
Зъбите на Сесил блеснаха, когато тя се усмихна.
— С един мъж, когото ще одобриш. Той е умен и красив.
— Тогава върви, разбира се — Мериън се загледа след Сесил, която веднага тръгна с наперена походка и добави сериозно. — Но внимавай, Сесил, да не вземеш да се озовеш самата ти с бебе без баща в ръце.
Втора глава
— Здравата те е цапардосала — Арт притисна студен мокър парцал върху носа на Грифит. — Бих искал да се запозная с тази дама.
— Сигурен съм, че ще искаш — Грифит отблъсна ръката на Арт и след това внимателно опипа с пръсти мястото, където костта и хрущялът се срещаха. — Отново е счупен. Мили Боже, закриляй ме, отново е счупен.
Арт кимна в съгласие.
— Да. Счупила го е. Ако си пазеше носа, щеше да имаш хубаво лице като моето.
Отокът се беше увеличил чак до очите му, но Грифит наблюдаваше своя едноок слуга, чиято кожа беше обсипана с червено-кафяви петна и от устата му стърчаха изпочупени зъби. Той изохка, докато наместваше парцала на лицето си. Направо му идеше да извие врата на Мериън, но в същото време се ядосваше на себе си, че си позволи да злослови по адрес на нейната господарка.
Мериън беше доказала своята вярност към Елизабет. Само че, ако Грифит не умееше толкова добре да владее емоциите си и се беше поддал на импулса да отвърне на физическото й предизвикателство, тя можеше сериозно да си изпати. Но тя беше предана. Дори не помисли за опасността, която би могла да навлече на себе си, и Грифит, колкото и да не му се искаше, не можеше да не се отнесе с уважение към постъпката й.
— Не че лицето ти е такова, че види ли го някоя жена, няма да припадне. Поне не от радост — Арт започна да се смее и не спря, докато не прималя. — Носът ти си беше въздълъг и преди да го счупят първия път. Брадичката ти е типична за Пауъловия род — повече от квадратна, а очите ти са като на благословената ти майка — жълти. Разбира се така и не успях да разбера защо жените навсякъде се редят на опашка да те зърнат. Не си ми казал какво стана с лейди… как й беше името?
— Лейди Мериън Уентхейвън — Грифит разтри челото си, опитвайки се да намали главоболието. — Някаква роднина на графа е.
— Не си ми казал какво се случи с лейди Мериън, но аз се обзалагам, че знам. Обзалагам се, че знам.
Грифит беше готов да преглътне обидата, но някакво лошо предчувствие го накара да попита.