Пратеникът на краля се завръщаше при отряда конници. Хенри и Грифит го пресрещнаха в горичката.
— Уентхейвън е пренаселил замъка с уелсци. Първият се направи, че говори само уелски и изпрати да повикат друг, но и той не знаеше кой знае колко английски. След като се навикахме, наемникът ми каза, че не може да спусне моста без изричната заповед на Уентхейвън, а Уентхейвън пък бил между краката на някаква жена. След дълги обсъждания изпратиха един от мъжете при него младият рицар свали шлема и отметна от челото си влажната от потта коса. Мисля, че се опитват да протакат, Ваше Височество.
Грифин отстъпи встрани от шумно изразяващия гнева си Хенри и внимателно се загледа към високата, назъбена стена. Искаше да е от другата й страна, и то още сега. Нямаше време да чака Уентхейвън да си прави кефа, нито пък Хенри да излива своето недоволство. Животът на Мериън и на Лайънъл може би за никого не струваха и пукната пара, но не и за него. Ето защо той щеше да ги спаси.
— Били — извика той, ела тук!
Войнът се приближи, сякаш беше чакал само тази заповед.
— Милорд.
— Как можем да влезем вътре?
Хенри връхлетя навреме, за да чуе въпроса, и отсече.
— Не е възможно да се проникне в замъка. Трябва да извикаме армия и да го обсадим.
— Няма да се откажа толкова бързо — Грифит продължаваше внимателно да оглежда защитните стени. — При нас е един от приближените войни на Уентхейвън. Той сигурно знае за някой таен вход.
Били поклати глава.
— Или подземен коридор?
Били отново поклати глава.
— Или някой твой съюзник, който може да те пусне вътре? — завърши вбесен Грифит.
Били започна да обмисля последното предположение и постепенно стигна до някакво решение.
— Нашите английски воини са сменени с чуждите уелски наемници — моля да ме извините, милорд — и това е зле. Освен ако добрите англичани се съгласят да премажат някоя и друга глава, когато ме видят, за да ме пуснат вътре.
Грифит кимна и се обърна към краля.
— Ще обиколим с теб на коне замъка, без да навлизаме в езерото. Но ще го направим открито, за да ни видят.
Хенри погледна коня на Грифит с неодобрение.
— Ще бъдеш като муха, готова да бъде налапана. Дори нямаш седло на коня си.
— Ами дай ми тогава едно — Грифит слезе от коня. — Това свирепо добиче вече добре се разбира с мен и явно е тренирано да се справя по време на война.
Хенри се подвоуми, след което направи знак на оръженосеца да се приближи и му заповяда да свали седлото от собствения си кон. Младежът понечи да откаже, но Хенри троснато му каза.
— Давам честна дума, че аз няма никъде да ходя. Прави, каквото ти заповядвам, и то по-живо! — той наблюдаваше замислено оседлаването на коня, след това заповяда на оръженосеца да му даде и оръжията си.
— Лорд Грифит е твърдо решен да провери идеята си и може да му потрябват, макар че аз предпочитам обсадата. Това би държало онзи мерзавец като в капан толкова дълго, докато му дойде времето аз да го смъмря.
— Нямам време за това, господарю мой — Грифит пое копието и шлема, после дълъг меч и боен чук и ги нареди така, както беше научен. — Жена ми и детето ми са в замъка и аз се страхувам за живота им. При тази ситуация, мисля, че и кралицата би се страхувала.
— Разбира се — Хенри поразхлаби яката под бронята си. — Разбира се. Но почакай поне оръженосецът ми да ти донесе доспехи. Не е разумно да предприемаш това нападение толкова слабо защитен.
Е, Хенри прекаляваше. Грифит отново и отново намести ремъка на рамото си. Беше очевидно, че Хенри се разкъсва между съвестта си и личната изгода. Ако вътре убиеха детето, това щеше да бъде в негова полза. Но тогава Хенри щеше да бъде неговият действителен убиец и нямаше да намери покой и в ада от болката и яростта на Елизабет. Затова той се двоумеше, докато Грифит имаше пред себе си само една цел.
— Ще се справя само с кожените доспехи и щита. Това е достатъчно — той грабна копието, — защото сърцето ми е чисто.
Хенри чу думите му и едновременно с това разбра какво имаше предвид Грифит.
— Внимавай — настоя той и вдигна ръка, преди Грифит да успее да отговори. — Знам, че ще се справиш, но предишните ти битки май не бяха много успешни, а, Грифит? Аз имам нужда от верните си хора — да бъдат до мен, разбра ли? Особено сега. Особено ти… Особено съпруга на лейди Мериън и бащата на момчето.
С гордо задоволство Грифит си даде сметка, колко излишни са при истинските мъже показните чувства. Той и Хенри се разбираха много добре и той побърза да изпъди нетърпението, което неувереността на Хенри беше породила в душата му.