Господ не беше чул молбата на Грифит, но Мериън казваше неща, които Хенри заслужаваше да чуе. Истини, които може би щяха да го отклонят от жестокия път на отмъщението, който беше поел. Грифит мълчеше и не помръдваше. Наблюдаваше Мериън, развълнувана и възмутена. Наблюдаваше и Хенри — жесток и надменен.
— Чудесен съм… — каза Хенри. — Елизабет не знае…
Мериън го прекъсна с презрителен смях.
— Не знае ли? О, нима не знае, Ваше Височество. Аз съм израсла с Елизабет. И ви уверявам, че макар Елизабет да не блести с научни познания, тя разбира мислите и чувствата на хората около себе си много по-добре, отколкото те самите ги разбират. Тя се научи да го прави, защото от това зависеше животът й.
Хенри пое дълбоко дъх и се загърна в плаща си.
— Аз съм крал. Аз не издавам чувствата си.
— Ти си човешко същество и си неин съпруг. Тя знае какво мислиш и много добре разбира защо още не си обявил коронясването й. А с всеки ден, с който отлагаш тази церемония, ти забиваш по-дълбоко ножа в сърцето й. Тя ти е родила наследник, обича го повече от… всичко на света — гласът на Мериън секна от вълнение и тя гордо приласка Лайънъл. — Тя пренебрегна всичко, което й е било скъпо преди. Тя пренебрегна клетвата, която ме застави да й дам. Тя пренебрегна собствената си плът и първородния си син…
— Жено! — избухна Грифит. — Замълчи!
Тя се извъртя към него, но той хвана брадичката й със свободната си ръка и изрече сричка по сричка своята воля, така че тя да я разбере по движението на устните му, ако не е в състояние да чуе гласа му.
— За… мъл… чи!
Мериън потръпна от възмущение и презрение, но страховитата му повеля проникна през бронята на яростта й. Тя малко по малко възвръщаше здравия си разум. Когато той пусна брадичката й, тя се поклони пред него почтително.
— Моля да ми простите, уважаеми съпруже. Ще изпълня вашата воля.
— Поздравления! — злобно изсумтя Хенри. — Успя да пречупиш едно от най-расовите кучета на Уентхейвън.
Грифит сега се помоли Господ да му помогне, за да запази самообладание.
— Ваше Височество — каза той. — Веднъж намерих лейди Мериън да се отбранява срещу един мъж, Харботъл. Той искаше да отнеме честта й и тя го отблъсна с ритник във врата. В същото време аз, груб и прибързан, какъвто ме знаете — упрекнах лейди Мериън за буйството на Харботъл. Тогава лейди Мериън ми заяви, че мъжете винаги обвиняват жените, когато жените са жертви.
— Отмъсти ли за тази обида? — попита Хенри.
— Да, отмъстих.
— Но не докрай, както се оказа, защото Харботъл се появи отново и ни създаде проблеми. Ако трябва да се унищожи плевел, трябва да се изтръгне от корен. От корена, сър Грифит.
— Хенри — тихо започна Грифит, но гласът му отекна в стаята. — Нима още не си разбрал? Лайънъл е кралско дете. Законно кралско дете. Ако сега те убия — а аз мога да направя това, както ти е добре известно — той сложи юмруци на хълбоци и очите му сурово блеснаха, — ако те убия, аз ще стана господарят, защитник на краля. Ще бъда регент. Ще осъществя мечтата си за независим Уелс, без да чакам твоята милост за това. Ще имам до себе си жената, която Лайънъл счита за своя майка и ще затрия семето ти от лицето на земята. Това място, което си избрал за Лайънъл, много лесно може да се превърне в доживотен затвор за сина на крал Хенри Тюдор. А аз ще увенчая главата си с короната.
Хенри го гледаше, без да мигне, и в очите му имаше ужас и изненада.
Грифин спокойно продължи.
— Имаме страницата от брачния регистър.
Хенри подскочи.
— Какво?
— Да. Пергаментът е в лейди Мериън.
— Това е невъзможно. Аз претърсих…
— Но никъде не можа да го намериш. Защото лейди Мериън винаги го е носела със себе си. Стига да поискаме, можем да превърнем в хаос кралството ти. Да го направим ли, Мериън? Грифит не погледна към нея, но усети, че тя е застанала до него. — Нали искаше да живееш в двореца, Мериън? Нали жадуваше за богатство и за власт. Удари твоят час. Да го направим ли?
Тя се престори, че обмисля и наклони глава, вперила очи в Хенри.
— Да дадем ли възможност на Лайънъл да реши?
— Какво? — ревът на Хенри прокънтя в стаята и се удари във вратата, зад която слухтяха рицарите му. Някои от тях го извикаха. — Махайте се! — още по-силно изрева той.
— Попитай Лайънъл дали иска да бъде крал — кимна Грифит. — Това е достатъчно добро решение. Лайънъл, искаш ли да станеш крал?
Лайънъл започна да рита, за да го пуснат и отсече.
— Не!
— Ще живееш в дворец — заговори му нежно Мериън, като че ли това означаваше нещо за него.
— Не!
— И мъжете ще коленичат пред теб, а жените ще те целуват — намеси се Грифит.