— Не! Не! Лайънъл долу! Сега!
Блестящи капчици пот покриха слабото лице на Хенри.
— Вие се подигравате с мен.
— Е, съвсем малко. Ваше Височество — Грифит взе Лайънъл от Мериън, въпреки че тя се поколеба да му го даде, и го пусна да стъпи на крачетата си. — Не се качвай по столовете — нареди той на детето.
— Наистина ли няма да направите опит да ме смените? — Хенри избърса челото си с ръкав.
— Както и ти няма да затвориш Лайънъл в Кулата? — Грифит замахна със сабята си, за да подсили значимостта на въпроса.
— Разбира се, че няма.
— Разбира се, че няма — повтори Мериън. — Нашият крал винаги е бил мъдър.
— Като лорд Грифит и лейди Мериън.
— Да се сгреши е човешко — каза Грифит. — Но само глупците повтарят грешките си.
Лайънъл загука разтревожен, когато намери Хани свита върху стола на Уентхейвън да ближе ранената си лапа. С детска невинност момчето протегна ръчичка към кучето, за да я подуши, след това внимателно започна да го гали.
Дали по него нямаше останала от Уентхейвън миризма? Може би, защото Хани прие с удоволствие ласката и като въздъхна, доверчиво отпусна глава в скута на Лайънъл.
Хенри наблюдаваше сцената, без да издава чувствата си.
— Това доказателство за брака…
— … се намира на сигурно място — Мериън не посмя да каже повече.
Хенри явно беше облекчен.
— Добре. Настоявам да не става достояние на никого, ако не за моята, то за сигурността на кралицата.
— И аз мога да се закълна в това, Ваше Височество — каза Мериън.
Хенри отстъпи към вратата. Погледът му беше леден, а изразът на лицето му суров.
— Докато това доказателство е на сигурно място, мисля, че вашата сигурност е гарантирана.
Сърцето на Мериън щеше да се пръсне от начина, по който завърши всичко — Хенри сразен, Грифит отхвърлен. В края на краищата тя беше жена. Може би не от най-обичания тип жени, може би не жената, която Грифит сам би си избрал, ако съдбата му беше дала възможност да избира, но все пак жена. Сякаш нейната майка, графиня Уентхейвън, й прошепна всичко това. И тя извика с умоляващ глас.
— Чакайте!
Хенри се закова изненадан от тази молба и вдигна вежда.
— Лейди Мериън? Имате и други претенции към мен?
— Само една. Ваше Височество — тя отиде при него и падна на колене. — Моля ви да приемете моята клетва за вярност.
Тя вдигна очи към него и пресрещна погледа му. Едва сега Мериън разбра до каква степен Хенри умее да скрива чувствата и мислите си — задължително условие за един монарх. Даже с мимолетно трепване на миглите си не показа, че е схванал същността на молбата й. През очите му не премина даже сянка на неодобрение към времето и мястото, които беше избрала. Вместо това той с готовност взе ръцете й в своите и каза.
— Няма ли някакви условия желанието ти да бъдеш мой васал?
— Никакви, Ваше Височество — отговори тя. — Ще бъда твой васал. Ще разполагаш с моята вяра, преданост и вечна почит, независимо от всички живи и мъртви. Заклевам се в това — в името на Дева Мария… която като мен е майка на мъжка рожба.
Хенри кимна, изглеждаше доволен. След това й помогна да се изправи. Те трябваше да скрепят тази клетва с целувката на помирението, но Мериън установи, че никога не й се бе налагало да целуне по-малко отзивчив човек. Кралят стоеше безмълвен, с ледено лице, и очевидно очакваше тя сама, доброволно, да подпечата договора им.
За неин срам, тя се подвоуми. Тази последна стъпка й се видя много трудна. Нещо в нея се възбунтува и тя разбра, че не може да докосне с устни човека, който беше заплашил живота на сина й.
Накрая Хенри каза.
— Приеми го като знак за моето уважение. Нямаш друг.
Изненадана, тя погледна към празните си ръце.
— Е, значи нямам — но думите му я освободиха от всякакво колебание, тя обви раменете му с ръце и го целуна по устните.
Той също я целуна. Не беше приятна целувка. Беше целувка, с която й напомни, че господарят е той. След това я побутна към Грифит.
— Дръзко момиче си си намерил, лорд Грифит. Внимавай, защото не се знае какво весело хоро ще завърти около теб.
— За това се моля, Ваше Височество — Грифит я пое в прегръдките си. — За това се моля.
— Ще заживеете в новото си имение на уелската граница, разбира се.
— Както заповяда моят господар — Грифит притисна още по-силно Мериън. — Но ви моля да ми разрешите първо да посетим родителите ми в Уелс, за да отпразнуваме сватбата както подобава.
— Това е чудесна идея. Честно казано, ако стоите далеч, далеч от Лондон, от двореца и от мен, това ще бъде още по-хубаво.
Хенри стигна до вратата, хвана бравата, но не я натисна. Изглеждаше замислен за нещо. Грифит се напрегна. Без да се обръща, Хенри заговори.