— Искам да ви благодаря, лейди Мериън, че ми напомнихте за удоволствието, което моята кралица ще изпита при коронацията. Веднага щом в Уестминстърското Абатство бъдат готови и организират церемонията, архиепископът ще постави короната на нейната достойна глава и ще й даде всичките права на една кралица — той остана мълчалив, загледан пред себе си. Бавно, като че ли не изпитва никакво смущение от думите си, той продължи. — Ще й позволя да ви пише, лейди Мериън. Толкова често, колкото иска. Вашето приятелство означава много за нея и очаквам да чуя, че то ще става още по-топло и вярно през дългите години, които ни предстоят.
Той натисна бравата, отвори вратата и излезе, преди Мериън да успее да отговори.
Но се изпълни с благодарност. Отпусна глава в ръцете на Грифит и зарида от облекчение. Веднага щом събра сили, се опита да заговори.
— Страхувах се… че съм оплескала непоправимо нещата за нея. Страхувах се… че ще обвини нея за моята дързост и ще го използва за пореден път да ни накаже. Но той я обича. Истински я обича. Мислиш ли — лицето на Грифит започна да плува пред очите й, — че смята да ни остави да отгледаме спокойно Лайънъл?
— Да, мисля — гласът на Грифит прозвуча плътен и дрезгав, като че ли се опитваше да се пребори с някакво бурно чувство в себе си. — Ако не е имал това намерение, щеше да извика стражите си да ни посекат. Досега щяхме да лежим мъртви на пода.
— Мъртви на пода? — тя премигна и впери очи в него, опитвайки се да разбере причината за грубия му тон. При вида на изкривеното му лице тя подскочи от ужас.
— Грифит!
Той се надвеси над нея — огромен каменен къс, който всеки миг ще се откърти от скалата.
— Това, което искам да знам, е как все се забъркваш в такива опасни каши?
Двадесет и втора глава
Вцепенена, Мериън зяпна насреща му.
— Какви опасни каши?
— Какви ли? — изрева той. — Влизам тук и те заварвам да спориш непокорно с краля на Англия. И ти ме питаш какви опасни каши.
— Аз не…
— Всеки мъж на английските острови те желае толкова, че е готов да убива за теб, и ти питаш какви опасни каши?
— Това не е…
— Полата ти е съдрана до коленете, ръката ти е изгорена, цялата си изпръскана с кръв и ти питаш…
Тя загуби търпение и побесняла пристъпи крачка.
— Ах ти, надут, надменен хвалипръцко. Как смееш да ми говориш за опасност, след като със собствените си очи те видях да се биеш с Харботъл само с един боен чук в ръка? Когато видях как Кледуин изпраща стрелите си по теб? Когато те видях да нахлуваш сам в крепостта на Уентхейвън?
Тя усети, че някой крещи и разбра, че крещи самата тя. Погледна виновно Лайънъл и се стегна, за да види как по детското му личице се изписва страх. Но вместо това видя момченце, което се забавляваше с кучето и наблюдаваше препирнята между възрастните с голям интерес. Като зрител на игра с топка, той премести поглед от Грифит към нея, очаквайки следващото подаване.
Тя не го разочарова. Заби пръст в кожения нагръдник на Грифит и заяви.
— Трябваше да забия ножа в сърцето ти, когато имах възможност да го направя.
— Трябваше, но знаеше, че съм прав.
— Трябваше, но ти нямаш сърце.
— Нямам ли? — той разкъса нагръдника си. — Нямам ли? — грабна ръката й и я сложи на гърдите си. — Сърцето ми бие за теб, милейди, три пъти по-силно. Ако не думка от ужасите, които наистина те заплашват, кънти от ужасите, които си представям, че те заплашват. Всички ме познават като уравновесен, спокоен и разумен мъж с добро име. Сега непрекъснато съм побъркан от тревога, гняв и страст — дланта му натисна ръката й в горещите си гърди. Очите му се присвиха и се задълбаха в лицето й, после се спуснаха надолу и пак се вдигнаха нагоре. — Най-вече от страст.
— Ха! — тя отдръпна рязко ръката си и залитна назад. — Най-вече от глупава…
Той не помръдна, но я наблюдаваше толкова напрегнато, че й заприлича на дебнещ плячката си звяр.
— Най-вече от глупава измама и глупава мъжка…
Той дишаше шумно през леко отворените си устни. Клепачите му се сведоха. Изглеждаше гладен и жаден за сън. И — както той сам твърдеше — побъркан от страст.
— Най-вече… — тя забрави какво искаше да каже. Знаеше само какво иска да направи.
Да протегне ръка към него. Да го докосне. Да усети вкуса му. Да се съедини с него.
И той искаше същото. Тя усещаше възбудата му дори във въздуха, чувстваше излъчваната от него горещина.
Вдигна ръка. Трепереше. Отпусна я до тялото си.
— Сега, Грифит, сега… Грифит, трябва да намерим разрешение за…
— За какво?
Тя не знаеше.
Грифит не свали прелъстителния си поглед от нея, докато тръгваше към вратата. Рязко я отвори.