В един последен опит да се освободи, или по-скоро да умре достойно, Ричард заби шпори в хълбоците на коня си и опъна юздите. Жребецът изцвили и се изправи на задни крака. Разсече въздуха с ударите на копитата си и събори двама рицари от седлата им. Единият от тях прониза коня с меча си и благородното животно рухна с алена рана върху млечнобялата си гръд.
Ричард също рухна сред отломките на доспехите си. Рицарите отново го наобиколиха. Нагръдникът и шлемът му се отърколиха встрани от тълпата. Кръвта пръсна във въздуха като дъжд.
Добрата английска земя погълна потоци кръв. Кръвта на обикновени войни. Кръвта на рицари. И кралската кръв на Ричард III.
Хенри Тюдор не можеше да откъсне очи от клането. Лицето му беше пребледняло от ужас. Той се извърна към Грифит и произнесе клетвата, с която щеше да управлява Англия.
— Ако това е начинът, но който англичаните се отнасят с детронираните си крале, кълна се в раните на Христа, че нищо, никой и никога няма да вземе трона от мен!
Първа глава
Замъкът Уентхейвън
Шропшир, Англия, 1487
Звънтенето на мечовете ехтеше в дългата галерия на новопостроената централна кула на замъка. Грифит от рода Пауъл изкриви лице от отвращение.
— Дуел? — обърна се той към своя домакин. — Вие ме доведохте тук, за да гледам битка?
Сребристата коса на Уентхейвън беше гладко вчесана назад, а чертите на лицето му издаваха благородна кръв. Цяла купчина дребни спаниели1 джафкаха в краката му. Уентхейвън беше образец на артистичното гостоприемство, когато отвърна.
— Опитвам се да изпълня молбата ти.
Гръмогласен смях и престорено уплашени викове оглушиха Грифит, когато дуелиращите си запробиваха път с рамене през външния кръг на публиката.
— Няма уважение към войната в тази страна — каза Грифит. — В Уелс се бием до смърт, стиснали в ръка тежък двуостър меч и с истински противник срещу себе си. И това няма нищо общо с този така наречен спорт — дуела.
С присъщата си изисканост Уентхейвън отхвърли темата за Уелс и тамошните обичаи.
— Това се практикува във Франция — каза той. — Модно е. Младежите от замъка вече се бият с повод и без повод. Бият се дори заради самото удоволствие от състезанието и аз ги насърчавам. Рапирите са леки и с изтънени върхове. Те се обучават да овладяват буйните си натури. Освен това, ако искате да разговаряте с лейди Мериън, бившата придворна дама на нашата некоронована кралица, то просто трябваше да дойдете тук.
Вълна от гняв и негодувание заля Грифит, но вече се бе нагърбил с тази мисия. Той изрече рязко.
— Харесва ли й на тази лейди Мериън да наблюдава как младите глупаци се кълцат един друг?
Ироничната усмивка на Уентхейвън оформи върху бузите му две трапчинки.
— Ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш какъв дял се пада на лейди Мериън от това забавление.
Грифит беше достатъчно висок, за да вижда всичко, което се разиграваше пред очите на въодушевената публика, застанала между него и дуелиращите се. Двама от тях, с изтънени специално за дуел рапири в ръце, танцуваха върху гладкия каменен под. Биеха се настървено, но и с умение, което предполагаше младежки дух в млади и силни тела.
Грифит прокара ръка през очите си.
— Единият от двамата е жена. И тази жена борави майсторски с рапира.
Червените й коси се изсипаха изпод шапчицата и огряха бледото й лице. Преметнала през свитата си пред гърдите ръка края на меката си копринена пола, тя беше открила част от силните си прасци и глезените, обути в копринени чорапи. Леката й стъпка отвлече вниманието на Грифит от рапирата в ръката й.
Мили Боже, тя беше висока. Мериън погледна дръзко, право в очите, красивия едър мъж.
Тя започна да тананика някаква мелодия и изненада противника си, като светкавично изтегли сабята си изпод неговата и застана в цял ръст срещу него.
Освободил и двете си ръце, сега съперникът й демонстрира такова умение и ловкост в боя, което би принудило много други да отстъпят. Но вече се задъхваше и в очите му се стичаше пот от челото. Нахвърли се настървено напред, нещо, което не бе прието в приятелските двубои.
Той губеше.
Застанал съвсем близо до Грифит, Уентхейвън каза.
— Добра е, нали?
Грифит изсумтя в съгласие, като че не искаше да придаде особено значение на одобрението си.