Мериън я погледна недоверчиво.
— Ти? Та на теб ти се завива свят, когато някой мъж се изплюе.
Сесил провеси глава и се съгласи.
— Знам, че е така, но съм сигурна, че женският ми инстинкт щеше да ми помогне да го преодолея.
Мериън се съмняваше в това, но предпочете да не го коментира.
— Разбира се, ти трябваше да придружиш лейди Елизабет в изгнаничеството й. Тя едва ли можеше да остане в кралския двор при всички слухове, които се ширеха — Сесил погледна изпод края на качулката си, огромните й очи бяха открити и невинни. — За женитбата й с краля, нейния чичо, имам предвид.
Докосвайки с пръст писмото, скрито в маншета на ръкава й, Мериън каза.
— Добре, знам какво имаш предвид.
— Още не мога да се начудя защо не сподели с мен. Да се изправиш сам-самичка срещу такова безчестие, без подкрепата на скъпата си братовчедка — Сесил изсумтя. — В крайна сметка аз бях прислужница на господарката ти.
— Сесил — Мериън обърна лице към нея. — Кой ти е говорил за това?
Върху лицето на Сесил се изписа виновност и тя неуверено каза.
— Защо мислиш, че някой трябва да ми е говорил?
— Защото много добре знаеш, че никога не си искала да присъстваш на раждането на Лайънъл. Някой от приятелите ти те е подучил…
Смущение, ужас, объркване — Сесил не можа да скрие всичко това, докато се опита със заекване да отрече.
— Н-не.
Пряма както винаги, Мериън продължи.
— Ако си се похвалила пред някоя жена, че си ми помагала при раждането, и си обещала да помогнеш и на нея, по-добре е да си признаеш веднага лъжата.
Устните на Сесил се сгърчиха, като че ли беше захапала лимон.
— Никого не съм лъгала, но ми е трудно, когато се опитвам да обясня защо си ме оставила в двора и си отишла да родиш Лайънъл без мен. Ъ-ъ… другите прислужници подхвърлят, че ми нямаш доверие.
— Че ти нямам доверие? — едва сега проумяла, Мериън привлече дребничката Сесил към себе си и я притисна в прегръдката си. — Разбира се, че ти имам доверие — Мериън закрепи лъжата с още една прегръдка.
— Ако другите прислужнички те дразнят, кажи им истината. Заминах без теб и те оставих в двора, защото се притеснявах за теб. Исках да си намериш съпруг, да създадеш свой собствен дом, а не бъдещето ти да бъде опропастено с мен, както и стана.
— Не — пророни Сесил.
— Да, опропастено е и дори една обвинителна дума не съм чула от теб. Аз съм една неблагодарна нещастница, ако по някакъв начин не съм успяла да те накарам да разбереш колко високо ценя твоята жертва.
Сесил се отдръпна и отвърна.
— Не, не си неблагодарна нещастница. Ти винаги си била добра с мен. Викаш ми „братовчедке“…
— Ти си ми братовчедка.
— Но незаконородена — навярно осъзнала нетактичността си, Сесил погледна към Лайънъл и шепнешком добави. — Не че има нещо лошо в това. Но аз не съм като теб. Не мога да пиша остроумни писма и въобще… И не мога да си служа със сабя.
Мериън се засмя и коленичи до ликуващото двегодишно момченце. Събирайки пясъка на купчинка, тя каза.
— Има хора, които смятат това за твое предимство.
— Мъжете приказват и аз чувам тук-там какво си говорят. Някои те намират много смела.
— А други не — каза Мериън, припомняйки си внезапното объркване, мрачното лице на уелсеца и гъстата червенина, която го заля, когато му даде урок по уважение към по-високопоставените. Сър Грифит я привличаше с грубата си сила подобно на непристъпен планински връх, стръмен и скалист, обвит със загадъчна тайнственост, и на нея в този момент й се искаше да не го беше удряла.
Но той си го бе заслужил! И освен това вината да изтърве кесията беше негова!
Сега трябваше да върви и да се моли за нея. Той без съмнение щеше да я накара да се моли. Мериън потръпна. Тя трябваше на всяка цена да получи тези пари, но не искаше да вижда отново чернокосия висок мъж. Не искаше да слуша този кадифен глас да дава свободно израз на неодобрението му към нея. Тя наистина не искаше да се извинява и нямаше да го направи. Трябваше да потърси някакъв друг изход. Сигурно имаше такъв. Може би… Тя присви очи. Да, ще помисли за друг начин.
— Например този мъж днес те мислеше за много смела.
Вниманието на Мериън бе все още насочено към Грифит и тя се намръщи.
— О, не, не мислеше така.
— Така мислеше. Защо иначе щеше да се дуелира с теб за правото на леглото ти?
— Какво? — отначало Мериън се обърка, но после разбра, че Сесил има предвид онзи глупак Харботъл. Тя отхвърли темата за него с едно махване на ръка. — Той ли? Той не е нищо повече от един от цялата рота мухльовци, които ме смятат за лесна плячка. Добре го научих.
— Аз говорих с него. Той ще се ожени за теб.