— Моля, отдалечете се от сградата. Повтарям. Ако обичате, отдалечете се от сградата. Отдръпнете се по посока на отбивката за магистралата. Отдръпнете се по посока на отбивката за магистралата. Скоро ще дойдат да ви приберат автобуси. Училищните занятия се преустановяват до…
Чу се кратко, неуверено изпращяване.
— …до края на деня. Сега, ако обичате, отдалечете се от сградата.
Група учители наобиколиха децата и ги поведоха към отбивката за магистралата. Всички ръкомахаха и говореха оживено. Потърсих с очи моя приятел Джо МакКенеди, но не се виждаше никъде.
— Може ли да си пишем домашните? — запита с треперещ глас Мелвин Томас. Избухна всеобщ смях. После всички се огледаха изненадано.
— Стига да искаш — помислих за миг и добавих: — Ако на някой му се пуши, може да запали.
Няколко души мигом пъхнаха ръце в джобовете. Силвия Рейгън, дама с маниери, извади от чантата си смачкано пакетче „Камел“ и запали една цигара с обигран жест. После протегна небрежно крака, без да се грижи за онова, което се разкриваше под полата й. Личеше, че й е гот.
— Ако някой иска да се премести при свой приятел или приятелка, да се чувства свободен. Само не се опитвайте да ме нападате, или да избягате от стаята.
Без много шум и излишна суетня няколко деца побързаха да се прехвърлят при своите приятели, но повечето останаха по местата си. Мелвин Томас бе отворил учебника по алгебра, но изглежда не му се отдаваше да се концентрира върху написаното. Той вдигна глава и се облещи в мен със стъклен поглед. От радиоуредбата се разнесе тихо пращене. Някой я беше включил отново.
— Ало — чу се гласът на Денвър. — Ало, стая 16.
— Здрасти — рекох аз.
— Кой си ти?
— Чарли Декър.
Настъпи продължителна пауза. Най-сетне:
— Какво става там при вас, Декър?
Обмислих отговора.
— Мисля, че съм полудял — рекох аз.
Още по-продължителна пауза. Най-накрая, почти риторично:
— Какво си направил?
Махнах с ръка на Тед Джонс. Той ми отвърна с вежливо кимване.
— Мистър Денвър?
— Кой говори?
— Тед Джонс, мистър Денвър. Чарли има пистолет. Държи ни за заложници. Той застреля мисис Ъндерууд. Струва ми се, че мистър Ванс също е убит.
— Сигурен съм, че е така — добавих аз.
— Ох — каза Денвър.
Сара Пастерн се изкикоти отново.
— Тед Джонс?
— Слушам ви — каза Тед. Гласът му звучеше компетентно, но някак незаинтересовано. Направо да му се възхити човек.
— Освен теб и Декър кои други са в класната стая?
— Само за секунда — намесих се аз. — Ще направя проверка. Почакайте.
Извадих зеления бележник на мисис Ъндерууд и го отворих.
— Втори срок, нали?
— Да — обади се Корки.
— Окей. Започваме. Ирма Бейтс?
— Искам да си отида у дома! — изкрещя оглушително Ирма.
— Тук — рекох аз. — Сюзън Брукс?
— Тук.
— Нанси Каскин?
— Тук.
Така продължих до края на списъка. Двадесет и девет имена и само един отсъстващ — Питър Франклин.
— Питър Франклин застрелян ли е? — попита тихо мистър Денвър.
— Сгащи го дребната шарка — обади се Дон Лорди. Това предизвика нова вълна от смях.
— Декър?
— Да.
— Ще ги пуснеш ли да си вървят?
— Не точно сега.
— Защо? — ужасна тревога и загриженост се долавяше в гласа му и за миг изпитах съжаление към него. Но бързо го преодолях. Това е като при големите залагания на покер. Ето го съперникът, който след като цяла нощ е печелил и е натрупал камара от чипове пред себе си, внезапно започва да губи. И то не по малко, а наведнъж и на човек му се прищява да го съжали — него и неговата разпадаща се империя. Но или трябва да го довършиш, или да си готов да получиш един по ченето.
Така че аз му рекох:
— Още не сме свършили тук.
— Какво означава това?
— Това означава да си затваряш плювалника — срязах го аз. Керол Грейнджър изцъкли очи.
— Декър…
— Наричай ме Чарли. Така ми викат приятелите.
— Декър…
Вдигнах ръка и кръстосах пръсти.
— Ако не ми казваш Чарли ще застрелям някого.
Пауза.
— Чарли?
— Така е по-добре. — На последния чин Майк Гемин и Дик Кийни едва прикриваха усмивките си. Някои от останалите дори не си правеха труда да ги прикриват. — Ти ще ме наричаш Чарли, а аз тебе — Том. Съгласен ли си, Том?
Дълга, дълга пауза.
— Кога ще ги пуснеш, Чарли? Нищо не са ти сторили.
Пред училището бавно зави черно-бяла полицейска кола. Колата спря на средата на улицата и Джери Кесерлинг, който през 1975 година бе заместил Уорън Талбот на поста шериф, след като Уорън се оттегли за вечна почивка в градските гробища, се зае да регулира движението по пътя за езерото Оак Хил.