Выбрать главу

— Хайде, Чарли — каза мама и ме хвана за ръката. — Ела, ще ти дам шоколад. Да отидем в моята стая.

— Никъде няма да вървите — отряза тате. Вдигнах поглед към него. Беше се изправил със стиснати юмруци, пред единствения непокътнат кепенец. — Смятам да напердаша тоя синковец.

— Никого няма да пердашиш — отвърна мама. — Не стига, че си го изплашил до смърт, ами…

В този миг баща ми се хвърли върху нея, без да дава пукната пара за комбинезона и за Сам и жена му. Той я сграбчи за рамото и вдигна пръст към строшения кепенец под прозореца на кухнята.

— Погледни! Виж само какво е направил! А ти искаш да му дадеш шоколад! Той вече не е бебе, Рита, време е да престанеш да го глезиш!

Тя си дръпна рамото, а аз се притиснах още по-силно към нея. Само след миг бледите отпечатъци от пръстите на тате върху нежната й се изпълниха с кръв.

— Прибери се вътре — рече тя със спокоен глас. — Държиш се глупаво, Карл.

— Сега ще…

— Не ми казвай, какво смяташ да направиш! — извика внезапно тя и пристъпи към него. Той се отдръпна инстинктивно назад. — Прибирай се вътре! Иди да пиеш с твоите приятели! Върви където искаш! Само… махни ми се от очите!

— Наказание — заговори бавно той. — Учил ли ви е някой в шибаното колежче какво е това, или бяхте прекалено заети с вашите либерални дрънканици? Следващият път ще счупи нещо по-скъпо. А после ще разбие и сърцето ти…

— Махай се! — изкрещя мама.

Отново заплаках, пуснах се от мама и за миг застанах между двамата. Мама отново ме прегърна и започна да ме успокоява, но аз не откъсвах очи от баща ми, който крачеше гневно към къщата. Едва в този миг, когато видях с каква лекота мама го надви и го прогони, аз посмях да отвърна на омразата му с омраза.

Докато пиехме по чаша какао в стаята на мама аз й разказах, как ме беше сграбчил и хвърлил на земята тате. Казах й, че я беше излъгал.

Това ме накара да се чувствам силен и добър.

Седемнадесета глава

— После какво стана? — попита задъхано Сюзън Брукс.

— Нищо особено — казах аз. — Всичко премина. — Сега, когато най-сетне бях разказал тази случка, зачудих се защо толкова дълго ми е тежала. Познавах едно дете — Херк Орвил, което веднъж нагълта мишка. Аз го предизвиках да го стори и той го направи. Съвсем сурова я глътна. Беше малка полска мишка, която намерихме умряла без никакви рани по телцето, вероятно бе починала от старост. Както и да е, майката на Херк по същото време простираше пране на двора и случайно погледнала към нас. Точно в мига, когато Херк поглъщаше мишката — с главата напред.

Тя изпищя — не знам дали знаете какъв ужас може да изпита едно дете, когато чуе възрастен да пищи — дотича и пъхна пръст в гърлото на Херк. Херк мигновено повърна мишката, хамбургерът, който бе изял на обяд и някаква лигава каша, която ми заприлича на доматена супа. Тъкмо понечи да запита майка си какво има и тя на свой-ред повърна. Сред цялата тая повръщня, старата мъртва мишка вече не изглеждаше така ужасно. Във всеки случай изглеждаше по-добре от всичко останало. Извода е, че да повръщаш миналото, когато настоящето е даже по-лошо, може да превърне повърнатото в деликатес. За миг понечих да им разкажа всичко това, но реших, че е твърде гадно — почти като историята с носовете на чероките.

— Няколко нощи тате спа в кучкарника. И това бе всичко. Никакъв развод. Никакви сцени и скандали.

Керол Грейнджър отвори уста да каже нещо, но в този момент Тед се изправи. Лицето му бе бледо като сирене, с изключение на две тъмночервени петна на бузите. Хилеше се. Казах ли ви, че си носи косата вързана на свинска опашка? Слагаше си брилянтин, вярно — демоде, но при него номерът минаваше. В този кратък миг, застинал над чина и готов да се хвърли към мен, Тед приличаше на духа на самия Джеймс Дийн и сърцето ми прескочи.

— Идвам да ти взема пистолетчето, дрисня такава — рече ухилено той. Имаше гладки и равни зъби.

Едвам се сдържах да отговоря със спокоен глас, но мисля, че се справих доста добре.

— Сядай долу, Тед.

Тед стоеше неподвижно, но очевидно ужасно му се искаше да ме спипа.

— Знаеш ли, направо ми е гадно като те слушам, как се мъчиш да прехвърлиш цялата вина на твоите родители.

— Някога да съм казвал, че се опитвам да…

— Затваряй си устата! — промълви той с глас, в който се долавяха истерични нотки. — Току що уби двама души!

— Колко си наблюдателен само! — отвърнах аз.

Той протегна към мен ръце със сгърчени пръсти, сигурен бях, че в този миг си представя как ме разкъсва и изяжда.

— Остави желязото, Чарли — каза, все така ухилено той. — Остави пистолета и ела да видим кой е по-добър от двама ни.