— Защо?
— К-ка… защото ме кара да се чувствам пълноценен. Като личност.
— Жена ти изневерявала ли ти е с други мъже?
— Не.
— С други жени?
— Не!
— Откъде знаеш?
— Тя ме обича.
— Някога жена ти духала ли ти е, Дон?
— Не разбирам какви искаш да…
— Чудесно разбираш какво искам да кажа!
— Не, Чарли, аз…
— Преписвал ли си на изпитите в университета?
Пауза.
— Разбира се, че не.
— На тестовете?
— Не.
Хвърлих се в атака: — Как тогава смееш да ми заявяваш, че никога не сте практикували с жена ти орално-генитален секс?
— Аз… аз… аз никога… Чарли…
— Къде беше на основно военно обучение?
— Във Форт Бенинг.
— През коя година?
— Не си спом…
— Казвай през коя година иначе ще застрелям някого!
— 1956-та.
— Сухопътно лайно ли беше?
— Аз… аз не раз…
— Сухопътно лайно. Кашик.
— Аз бях… аз бях офицер. Младши лейт…
— Не те питам за това! — изкрещях аз.
— Чарли… Чарли, за Бога, успокой се…
— През коя година приключи военната ти служба?
— П-през 1960-та.
— Излиза, че дължиш на страната цели шест години! Значи си ме излъгал! Сега ще застрелям ня…
— Не! — извика той. — Националната гвардия! Аз служих в Националната гвардия!
— Как е девическото име на майка ти?
— Г-г-гевин.
— Защо?
— К-к… не разбирам какво иск…
— Питам защо девическото й име е било Гевин?
— Защото баща й се казваше Гевин. Чарли…
— През коя година беше на основно обучение?
— През хиляда деветстотин петдесет и се… шеста!
— Лъжеш! Пипнах те, нали, Дон?
— Не!
— Искаше да кажеш петдесет и седма.
— Обърках се.
— Сега ще застрелям някого. В червата. Така ще е най-добре.
— Чарли, за Бога!
— Внимавай да не се повтори. Та значи беше сухопътно лайно, така ли? В армията, искам да кажа.
— Да… не… аз бях офицер…
— Как е презимето на баща ти?
— Д-джон. Ч-чарли, престани. Н-не…
— Да ти се е случвало да смучеш на жена ти?
— Не!
— Лъжеш! Нали каза, че не знаеш какво означава това.
— Ти ми каза какво значи! — уплашено изгрухтя той. — Чарли, пусни ме да си вървя, моля те, пусни м…
— Каква е религиозната ти принадлежност?
— Методист.
— Посещаваш ли неделно училище?
— Да.
— Кои са първите три думи от Библията?
— Пауза. — В началото бе.
— Първото изречение на Двадесет и трети псалм?
— Г-господ е пастир мой, няма да остана в нужда.
— И за първи път лиза жена си през 1956-та?
— Да… не… Чарли, пусни ме…
— Основна подготовка коя година?
— Хиляда деветстотин петдесет и шеста!
— Преди малко каза петдесет и седма! — креснах аз. — Няма мърдане! Ще пръсна на някой черепа!
— Казах петдесет и шеста, копеле мръсно! — изпищя задъхано той.
— Какво се е случило с Йон?
— Бил е погълнат от кит.
— В Библията се казва „от огромна риба“. Това ли искаше да кажеш?
— Да. Огромна риба. Точно така беше — съгласи се той с готовност.
— Кой е построил ковчега?
— Ной.
— Къде беше на основно обучение?
— Форт Бенинг — този път по уверено, вече в познати води, но без да съзира примамката.
— Лизал ли си жена си?
— Не.
— Какво?
— Не.
— Коя е последната книга от Библията.
— „Откровенията“.
— По-точно „Откровението“. В единствено число. Така ли е?
— Да, така е, разбира се.
— Кой я е написал?
— Йоан.
— Как беше презимето на баща ти?
— Джон3.
— Някога да си бил даряван с откровение от баща ти, Дон?
Странен, писклив и налудничав смях беше отговорът на Дон Грейс. При този звук няколко деца премигнаха разтревожено.
— А… не… Чарли… не бих казал, че това се е случвало някога.
— Как беше девическото име на майка ти?
— Гевин.
— Христос споменат ли е сред мъчениците?
— Д-да… — не беше съвсем сигурен — типично за Методист.
— Как е бил измъчван?
— На кръста. Разпънат.
— Какво е запитал Христос своя Бог на кръста?
— „Боже мой, защо ме забрави“?
— Дон?
— Да, Чарли.
— Какво каза току-що?
— Казах: „Боже мой, защо ме забрави?“ — пауза. — О, не, Чарли. Не е честно!
— Ти зададе въпрос.
— Ти ме подмами!
— Току-що уби човек, Дон. Съжалявам.
— Не!
Стрелях в пода. Целият клас, заслушан с напрегнато, почти хипнотично внимание в нашия диалог, подскочи. Няколко души изкрещяха. Свинарника отново загуби съзнание и се стовари шумно на пода. Не зная какво от всичко това се е чуло по радиоуредбата, но не ме интересуваше много.
Мистър Грейс плачеше. Хлипаше като малко дете.
— Задоволително — произнесох във въздуха аз. — Твърде задоволително.