— Готова ли си да отвърнеш на удара, Грейс?
Устните на Грейс се отдръпнаха, разкривайки дребни зъби, с цвят на слонова кост.
— Знаеш ли какво те яде — че никога не си излизала с момче. Защото си грозна. Миришеш лошо. Ето защо мислиш само за това, което правят другите и си го представяш от мръсно по-мръсно. Ти си дървеница.
Кимнах й.
Грейс замахна и Ирма отскочи. Ръката на Грейс само я перна, но тя избухна в безсилен плач.
— Пуснете ме, да си вървя. Чарли, не издържам вече. Пусни ме навън!
— Ще си вземеш ли думите назад за майка ми? — запита мрачно Грейс.
— Майка ти е минетчийка! — изкрещя Ирма. Лицето й беше сгърчено, ролките тоалетна хартия на главата й се поклащаха диво.
— Добре — намесих се аз. — Твой ред, Ирма.
Ала Ирма ревеше истерично: — Б-б-б-божичко-о-о… Тя бавно вдигна ръце и скри лицето си в шепи. — Боже, искам да умра-а-а-а…
— Значи съжаляваш, — рече заплашително Грейс. — вземи си думите обратно!
— Ти си минетчийка! — изкрещя Ирма иззад барикадата на здраво сплетените й пръсти.
— Окей — рекох аз. — Продължавай, Ирма. Последен шанс.
Този път ударът започна от краката. Грейс присви очи, мускулите на шията й се стегнаха на топка. Ударът попадна върху челюстта и главата й се завъртя съвсем леко. Въпреки това, лицето й пламна, сякаш бе изгоряло на слънце.
Тялото на Ирма се тресеше от неудържими ридания, които сякаш се надигаха от незнайни и непокътнати досега дълбини.
— Ти си нямаш никой — рече Грейс. — Ти си едно нищо. Една дебела, воняща свиня, това си ти.
— Прасни я, какво чакаш! — извика Били Сойер. Той стовари тежките си юмруци на чина. — Изкарай си го на нея!
— Никога не си имала приятели — продължи задъхано Грейс. — За какво въобще живееш на този свят?
Ирма нададе тънък, протяжен вой.
— Свърших — обърна се към мен Грейс.
— Добре — отвърнах. — Давай.
Грейс вдигна ръка и в този миг Ирма изпищя и падна на колене.
— Н-н-не ме удряй. Не ме удряй повече! Не ме удряй…
— Кажи, че съжаляваш.
— Не мога — проплака тя. — Не разбираш ли, че не мога?
— Можеш. Постарай се да го направиш.
Във възцарилата се за миг тишина, остро иззвъня училищния звънец. Ирма вдигна очи, ръката на Грейс полетя с невероятна скорост и се заби в бузата й. Ударът прозвуча като изстрел от малокалибрен пистолет.
Ирма се подпря тежко на една ръка, косата й падна през лицето. Тя си пое мъчително въздух, изхлипа болезнено и изкрещя: — Добре! Спри! Съжалявам!
Грейс отстъпи назад с полуотворена, влажна уста, дишайки забързано. Тя вдигна ръце с длани навън и отхвърли назад косите си. В този миг ми заприлича на красива кукла. Ирма я гледаше недоверчиво изотдолу. Както беше коленичила, помислих си, че възнамерява да й се моли за прошка. Но тя само се разплака още по-силно.
Грейс огледа класа, после се обърна към мен. Гърдите й се повдигаха развълнувано под тънкия вълнен пуловер.
— Майка ми може и да се чука, — рече тя — но аз я обичам.
Аплодисментите започнаха някъде от задните чинове, може би първи изръкопляскаха Майк Гевин и Нанси Каскин. Но постепенно към тях се присъединиха всички, с изключение на Тед Джонс и Сюзън Брукс. Сюзън изглеждаше твърде развълнувана за да аплодира. Тя не откъсваше разплакани очи от Грейс Станер.
Коленичила на пода, Ирма плачеше в шепите си. Когато аплодисментите замряха (хвърлих поглед на Сандра Крос, тя ръкопляскаше замислено, сякаш насън) аз се обадих:
— Стани, Ирма.
Тя ме погледна изненадано, със зачервено, измъчено и обляно в сълзи лице, сякаш току.що се бе пробудила от ужасен кошмар.
— Пусни я да си върви — рече почти членоразделно Тед.
— Затваряй си устата! — обади се Хармън Джексън. — Чарли си знае работата.
Тед се извърна на седалката и погледна към него. Но Хармън не сведе поглед, както би сторил друг път при подобна ситуация. И двамата бяха членове на Ученическия съвет, където, без съмнение, Тед дърпаше конците.
— Изправи се, Ирма — рекох с мек глас.
— Ще ме убиеш ли? — прошепна тя.
— Нали каза, че съжаляваш.
— Тя ме накара да го кажа.
— Но струва ми се, че наистина съжаляваш.
Ирма ме погледна неразбиращо, зад джунглата от тоалетна хартия.
— Винаги съм съжалявала — каза тя. — Затова ми беше толкова трудно да го кажа.
— Ще й простиш ли? — запитах Грейс.