— За да ги пуснеш. Какво искаш. Време в ефира? Имаш го. Някакво изявление във вестниците? И това го имаш — хър-хър-хър, или пуф-пуф-пуф. — Казвай какво искаш и да приключваме с тая история, че вече достатъчно я раздуха.
— Теб — рекох аз.
Дишането замря. След това поде отново, още по-шумно. Наистина започваше да ми ходи по нервите.
— Ще трябва да ми обясниш — каза той.
— С удоволствие, сър — отвърнах. — Ще сключим сделка. Искаш ли да сключим сделка? Нали точно това искаше?
Никакъв отговор. Само, пуф-пуф. Филбрик се славеше като звездата на новините в шест часа всеки празничен ден, когато с тържествен и леко покровителствен глас отправяше послание към всички шофьори да карат внимателно и да спазват правилника. Беше направо трогателен в изявленията си. Винаги, когато съм го слушал, долавях в гласа му нещо странно познато, почти интимно, нещо с привкус на deja vu6. Сега вече разбрах на какво ми прилича. Дори по телевизията звучеше като възбуден бик, готов да се покатери на гърба на някоя крава.
— Каква е сделката?
— Отговори ми първо на един въпрос — рекох аз. — Има ли там навън хора, които си мислят, че съм в състояние да изпострелям съучениците си само за да видя колко души мога да запиша в черното тефтерче? Като Дон Грейс, например?
— Това лайно — изпусна се Силвия и прикри устата си с ръка.
— Кой каза това? — излая Филбрик.
Силвия пребледня.
— Аз — рекох. — Имам определени транссексуални наклонности, сър — съмнявах се, че ще разбере думите ми, но той бе твърде разтревожен за да им обърне внимание. — Та, ще отговорите ли на въпроса ми?
— Да, доста хора навън смятат, че можеш да продължиш както си започнал — отвърна той авторитетно. Някой от задните редове се изкикоти. Мисля, че не се чу по радиоуредбата.
— Добре тогава. Ето и сделката. Ти ще бъдеш героят. Ще дойдеш в стаята. Невъоръжен. С ръце на главата. Направиш ли го, ще пусна другите да си вървят. След това ще ти пръсна мръсния череп. Сър. Харесва ли ти сделката? Навит ли си?
Пъф-хър-уф.
— Дръж се възпитано, приятелче. В стаята има момичета. Млади момичета.
Ирма Бейтс се огледа учудено, сякаш някой току-що я бе повикал.
— Сделката — напомних му аз. — Не забравяй за сделката.
— Не — отсече Филбрик. — Ти ще ме застреляш и пак ще задържиш заложниците. — Пуф-хър. — Но ще сляза, въпреки всичко. Може би ще измислим нещо.
— Приятелче — рекох с кротък гласец. — Откажеш ли се, имаш само един шанс — за петнайсет секунди да изхвърчиш през вратата. Иначе някой тук ще гушне босилека.
Никой от съучениците ми не изглеждаше особено разтревожен от перспективата да гушне босилека.
Пуф. Пуф. — Шансовете ти да се измъкнеш жив от тази каша намаляват с всеки изминат миг, момче.
— Франк, мой човек, стария обичаше да казва една хубава приказка — никой от нас в края на краищата няма да се измъкне жив.
— Ще се предадеш ли?
— Не.
— Щом така смяташ — не изглеждаше особено подтиснат. — Има някакво момче на име Джонс при вас. Искам да говоря с него.
— Давай, Тед — кимнах към него. Не смятах, че има нещо лошо в това да си поприказват. — Сега е твоят голям шанс, момче. Гледай, да не го пропуснеш. Приятели, сега Тед ще изпълни танц с топки пред очите ви.
Тед не откъсваше напрегнат поглед от черната пластмасова уредба.
— Говори Тед Джонс, сър — при него „сър“ звучеше направо страхотно.
— Всички ли са добре, Джонс?
— Да, сър.
— Как преценяваш психическото състояние на Декър?
— Мисля, че е решен на всичко, сър — отвърна Тед, като впери очи в мен. Имаше нещо неприятно в погледа му. Лицето на Керол внезапно придоби гневно изражение. Тя отвори уста, сякаш да му възрази, но после изглежда си спомни за своето изявено положение в ученическия съвет и за бъдещата й мисия на Велик просветител на западния свят и замълча.
— Благодаря, мистър Джонс.
Тед изглеждаше невероятно доволен от това, че го нарекоха „мистър“.
— Декър?
— Тук съм.
Хър-пър. — Пак ще се видим.
— Давам ти петнадесет секунди. За да те видя навън. — Изведнъж ми хрумна нещо. — Филбрик?
— Е?
— Знаеш ли, че имаш един лайнарски навик? Направи ми впечатление по време на твоите прословути изявления по радиото, за безопасното шофиране. Обичаш да дишаш шумно в ушите на хората. Звучиш като разпенен жребец, Филбрик. Много лайнарски навик. Освен това, дори когато не четеш тия шибани съобщения, интонацията ти е сякаш всъщност ги четеш. Трябва да внимаваш с тия работи. Иначе, току-виж някой загинал заради тебе.