— Добре тогава. Този въпрос го изяснихме. А сега отивай да занесеш посланието, Том. Кажи им, че не искам да виждам нито него, нито когото и да било навън през следващия час. Никой да не влиза в училището и никой да не прави опити да ме застреля. Ще разговарям с Филбрик към обед. Запомни ли каквото ти казах, Том?
— Да, Чарли. Разбира се, Чарли — гласът му звучеше облекчено и някак тъповато. — Искаха само да ти предам, че е станало по погрешка, Чарли. Една от пушките гръмнала случайно и…
— И още нещо, Том. Нещо много важно.
— Какво, Чарли?
— Трябва да си отваряш очите с оня копелдак Филбрик, Том. Той те блъсна под колелата на волската талига, а ти дори не се съпротивляваш. Аз му дадох възможност да си заложи задника и да спаси децата, но той отказа. Събуди се, Том. Отвори си очите.
— Чарли, ако можеш само да си представиш в какво ужасно положение ни поставяш.
— Размърдай си задника, Том.
Той изключи уредбата. Всички го проследихме как излиза през главния вход и се отправя към колите. Филбрик излезе да го посрещне и сложи ръка на рамото му. Том я отблъсна. Няколко от децата се изкикотиха. Но на мен не ми беше до смях. Исках да съм си вкъщи, в леглото и всичко това да го сънувам.
— Сандра — обадих се аз. — Струва ми се, че тъкмо бе започнала да ни разказваш твоята affaire de coeur с Тед.
Тед ми хвърли мрачен поглед.
— Не е необходимо да разказваш, Санди. Той просто се опитва да ни изкара мръсници като него. Той е болен и гъмжи от бацили. Не му позволявай да зарази и теб.
Тя се усмихна. Усмивката й беше наистина слънчева, като на дете. Изпитах горчива носталгия, не по нея, или по някой конкретен образ, но по нещо, което не можех точно да определя. Може би пък и да е било имено по нея. Каквото и да беше, накара ме да се почувствам засрамен.
— Но аз нямам нищо против — рече тя. — Винаги съм мечтала да го споделя с някой. Не искам да ми тежи.
Наближаваше единадесет. Навън всичко бе замряло. Този път бях седнал максимално далеч от прозореца. Сигурен бях, че ще го имам искания час покой от Филбрик. Сега вече няма да посмее да направи нищо. Чувствах се по-добре, болката в гърдите бе намаляла значително. По-странно бе това, което ставаше в главата ми, сякаш мозъка работеше без никакъв охладител, като загрят до червено двигател насред пустинята. На моменти ми се струваше, че държа заложниците единствено със силата на моята воля. Сега, разбира се, вече знам, че едва ли има нещо друго, което би могло да бъде по-далеч от истината. В този ден имах само един истински заложник и името му беше Тед Джонс.
— Ние просто го направихме — започна Сандра и поглади с ръка надписита на чина й. Ясно виждах косата й, разделена на път. Сресваше се момчешката. — Един ден Тед ме покани да отида с него на танци и аз се съгласих. Имах нова вечерна рокля. — Тя ме погледна с укор.
— Ти никога не си ме канил, Чарли.
Нима наистина само преди десет минути бях получил куршум право в катинара? Завладя ме налудничавото желание да ги попитам истина ли е това. Колко странни бяха тези мои съученици!
— Та отидохме там и после се прехвърлихме в „Хавайската колиба“. Тед познаваше управителя и нямахме проблеми да си поръчаме по един коктейл. Като възрастни — не можех точно да определя, но струваше ми се, чо долавям известен сарказъм в гласа й.
Тед изглеждаше равнодушен, но останалите го разглеждаха като някакно рядко насекомо. В края на краищата сред тях седеше човек, който е близък с управител на бар. Корки Хералд предъвка тази мисъл и очевидно никак не я хареса.
— Опасявах се, че коктейла няма да ми хареса — нали всички непрестанно разправят какво ужасно нещо бил алкохолът, но ми хареса. За мен имаше джин физ, дъхът на джин приятно гъдаличкаше ноздрите ми — тя гледаше съредоточено пред себе си. — Беше много вълнуващо. Тед ми разказваше колко хубаво било да се играе голф в Портленд. Каза ми, че някой път ще ме вземе със себе си и ще ме научи, ако искам разбира се.
Тед я гледаше, стиснал здраво устни.
— Тед не беше… невъздържан. Целуна ме за лека нощ, направи го със спокойна увереност. Някои момчета са толкова подтиснати, когато ме изпращат към къщи, през цялото време се чудят дали трябва да ме целунат за лека нощ. Винаги гледам аз да ги целуна, за да ги отърва от притеснението. При тези, които са ми неприятни си представям, че облизвам писмо, преди да го залепя.
Спомних си първият път, когато изпращах Санди Крос, след една вечеринка в училището. През цялото време ме подтискаше мисълта, дали трябва да я целуна на раздяла. Така и не го направих.
— След това излизахме още три пъти. Тед беше ужасно мил. Винаги знаеше какво да каже и никога не разказваше мръсни вицове. С изключение на няколко прегръдки не се случи нищо особено. После за известно време се разделихме. През април ме покани да отида с него на лятната пързалка в Луистън.