Предполагам, че до ушите ти е стигнал слуха за Свинарника и Дик Кийни (следващия пасаж беше цензориран, вероятно с цел да се избегне евентуална психична травма за пациента) никой в града не може да повярва. Човек никога не знае на какво са способни хората, нали?
Речта на Керол Грейнджър по случай завършването беше препечатана в списание „На седемнадесет“. Ако не ми изневерява паметта, темата беше: „Възгледи върху личностната интеграция в обществото“ или някаква подобна фъшкия. Намирисва на разработки по нашата специалност, нали Чарли?
А, да не забравя, Ирма Бейтс ходи с някакъв „хипар“ от Луистън. Мисля че дори ги видях на протестната демонстрация в Портленд, когато пристигна Роб Доул да ни кандардисва за следващите президентски избори. Арестуваха ги и ги пуснаха едва след като Доул си замина. На мисис Бейтс сигурно са й поникнали мустаци от яд. Представяш ли си — Ирма Бейтс замахнала с портрета на Гюс Хол9 пред пребледнелия от ужас Роб Доул? Ха-ха, ще си умра. Де да беше тук, Чарли, да се посмеем двамата! Господи, ако знаеш само как ми липсваш, дупе вмирисано!
Грейси Станер, оная готината мацка, скоро ще се омъжва и това също е една от тукашните сензации. Направо да изкукуригаш (пасажът беше цензориран, вероятно е бил счетен за рисков по отношение на душевното равновесие на пациента). Както вече споменах по-горе, никой не знае какво да очаква от хората.
Е, май друго няма. Надявам се, че се държат добре с теб, Ферд, защото нямам търпение да те видя на въздух. Да знаеш, че ще съм първият ти посетител, веднага щом ти разрешат свиждане.
Липсваш ни, Чарли, не само на мен. На всички ни липсваш и то много.
Никой не те е забравил. Знаеш кого имам пред вид.
Повярвай — така е.
С обич, твоят верен приятел,
Тридесет и пета глава
Вече близо две седмици не съм имал кошмари. По цял дем ме мъчат с досадни тестове. Освен това непрестанно ме тъпчат с разни гадни кремове, дето не мога да ги понасям, а пък те си мислят, че страшно ги обичам. Но това е моята малка тайна. Ето, че най-сетне и аз си имам тайна.
Мама ми изпрати албум със снимки от завършването. Още не съм го отворил, но може би някой ден ще събера сили за да го разгледам, без да се разтреперя. Трябва само да се преборя с натрапчивата мисъл, че ръцете им ще бъдат изцапани в черно. Непрестанно си внушавам, че ще бъдат чисти. Без мастилени петна. Дано следващата седмица най-сетне да повярвам.
Що се отнася до крема — знам, че не е кой знае каква тайна, но самият факт, че си имам тайна ме кара да се чувствам по-добре. Кара ме да се чувствам човек.
За днес стига. Време е да гася лампата. Лека нощ.