3
При цялата му новооткрита общителност градският център изнерви Ричард, когато стигнаха там. Колко заплашително изглеждаше всичко без мама! А не ѝ беше казал, че ще идва тук. Но Чарлз като че попиваше всичко. Големите мъже и жени, които се разхождаха по улиците, облечени в костюми и рокли. Клошарите, автобусите, уличните търговци и витрините на магазините. Магазинът за фокуси, зоопаркът, лавките със сувенири — всички те предлагаха мини Шърманови творби, храсти, подкастрени във формата на всяко известно име, което би могъл да носи един турист.
И гоблинските полицаи с техните бледосиви униформи, патрулиращи из града с онази характерна за тях мудност.
— Движат се като… мъртъвци — заяви Чарлз.
Ричард предпочете изобщо да не говори за тях. Подминаха табела с надпис ПАЗЕТЕ ГОБЛИН ДЕВСТВЕНО ЧИСТ! ИЗХВЪРЛЯЙТЕ СИ БОКЛУКА ТУК. Ричард сочеше хората, разхождащи кучета, сергиите за кафе, собствениците, които те канеха с по няколко думи, и раздавачите на рекламни листовки за представления, които идваха в града.
— Цирк! — възкликна Чарлз. — Еха!
Но и двете момчета се интересуваха повече от други неща.
— Това какво е? — попита Чарлз и посочи киното пред тях, боядисано в пурпур.
Ричард проследи пръста на Чарлз до „Млечният път“.
— Това е киното за възрастни — обясни Ричард. — Мама ми се ядосва само като го погледна.
Така, както го обясняваше майка му, Ричард си представяше вътре орда точещи лиги космати мъже със смъкнати до глезените гащи. Над входа пишеше (по същество):
САМО ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ
— Хайде да се промъкнем вътре — внезапно предложи Ричард и от собственото му предложение стомахът му се сви. Но тръпката, че има нов приятел, и то такъв, който изглеждаше странно открит, го завладя.
— Ти сериозно ли?
— Сериозно!
И двамата се подчиниха на младостта и тръгнаха през настланата с чакъл площадка пред киното, преди действително да са събрали кураж или убеждение. Колебливите им стъпки преминаха в развълнуван тръс и те препуснаха към пурпурната тухлена стена, невидими откъм зацапаното остъклено гише на касата, където прастара жена пушеше дълги цигари.
Там имаше малка странична врата.
— Отвори я — подкани го Ричард.
— Аз ли?
— Хайде, де!
— Сигурно е заключена.
— Их, Чарлз! Аз ще я отворя.
После Чарлз посочи нещо в храстите.
— Я виж — рече той. — Ключ.
Двамата се приведоха, Ричард разтвори храстите и видяха, да, видяха дървен ключ в калта.
— Това чудо изглежда на двеста години — отбеляза Ричард. Никой от тях не го пипна.
— Това е играчка — каза Чарлз. — Това е…
Но Ричард вече се беше изправил и буташе вратата.
Тя се отвори без съпротива.
— Егати! — възкликна Ричард.
— Да, бе, егати!
Чарлз остави ключа в храстите, изправи се и застана до Ричард на отворената врата.
Вглеждаха се в дълъг и тъмен коридор. И издълбоко в него чуха женски стонове.
Отнесеното изражение, което щеше да преобладава по лицето на Чарлз като зрял мъж, се появи за пръв път пред очите на Ричард. Сякаш онова нещо, скрито дълбоко в Чарлз, в края на краищата бе изплувало на повърхността и бе поело командването.
Чарлз пристъпи в коридора пръв. Ричард го последва.
Очите им бързо се нагодиха към тъмното, а червения надпис ИЗХОД осветяваше пода под краката им тъкмо толкова, че да ги отведе по-надълбоко. Промушваха се мълчаливо и стъпваха меко по килима, притаили дъх. При звука от плясване и двамата се спряха. Длан изплющя върху кожа.
— Шантава работа — прошепна Ричард. — Да вземем да се чупим.
Но онзи Чарлз в дълбокото, тъмният безформен плувец, още не бе се скрил.
— Искам да видя това — рече той. — Както и ти.
Щом стигнаха края на коридора (сега стоновете гърмяха като танковете във военните филми), Ричард видя, че са вървели покрай другата страна на стената на залата, където прожектираха филма. Надникна иззад ъгъла и видя сиянието, но светлината на прожектора го заслепи за всичко друго.
— Ще трябва да пропълзим вътре — прошепна Чарлз. — Иначе ще ни видят.
— Кой?
— Мъжете вътре.
Приведени, те виждаха лицата на насядалите в тъмното задимено кино. Половин дузина мъже, седнали надалече един от друг и взрени напрегнато в екрана.