Но полицаят не отговори.
— Онзи мъж, който прави всички статуи. Мъжът, който живее до Плетищата.
Сега и други полицаи бавно изпълзяха на показ. Някои подадоха глави иззад ъглите. Други се обърнаха на столовете си, както си седяха на бюрата. Марго беше объркала сивите им униформи с боята по стените.
— Уееейн… Шърмааан? — попита полицаят на бюрото.
Марго беше завладяла вниманието им. И без значение колко шантави чувства предизвикваше у нея гоблинската полиция, щом всичко това приключеше, тя щеше да стане истински гоблински герой.
— Да — каза тя. — Бях вътре в Плетищата. Стигнах до края.
Сега и други полицаи бавно се надигнаха от столовете си и тръгнаха към нея. Върлинестите им тела се виеха като змии.
Марго ги гледаше и чакаше да кажат нещо. Но беше ясно, че те изчакват тя да продължи да говори.
— Няма да повярвате какво открих там.
3
Когато Марго изплю камъчето пред полицаите в участъка, Уейн малко се бавеше с офейкването от къщата.
Беше в спалнята. Приседнал на края на леглото. Мислеше.
Нямаше нищо против да си зареже нещата. Нито да напусне тази къща. Та дори и Плетищата. Но припряността, неотложността добавяха някакъв нюанс.
Все едно момиченцето го бе пробудило от дванайсетгодишен унес и когато си погледна ръцете, се смая колко са набръчкани.
„Някога ти беше млад и изгради плетищата, но сега си по-стар и трябва да бягаш от тях.“
Колко бързо се беше случило.
„Браво на нея“ — помисли си Уейн.
Огледа се из спалнята, притиснат под тежестта на Времето. Какво ли всъщност трябваше да вземе? Палатка може би. Ботушите си. Един кат дрехи. Държеше малко пари под дюшека. Пет бона. Щяха да му потрябват.
„Какви доказателства ще имат? — помисли си Уейн. — Думите на деветгодишно момиче. А докато стигнат дотук, Плетищата ще са опразнени.“
Но тази мисъл не го утеши. Не достатъчно. Гоблинската полиция действаше делово. И захапеха ли веднъж дирята ти, не пускаха. Уейн го знаеше, защото му се бе наложило да си има работа с тях навремето, докато изграждаше Плетищата. Гоблинската полиция беше гадна. И сега, след като го бяха дебнали като Велики сови за издънки, можеше и да разполагат с някакъв компромат за него.
Стана и отиде до шкафа.
„Може би няма нужда да вземам нищо. Може би просто трябва да замина.“
Отвори шкафа.
В едната половина бяха всичките му вещи. Фланелените ризи, които носеше, когато подкастряше Плетищата. Джинси. Един памучен костюм. Няколко ризи с копчета. Ботуши.
Другата половина беше изцяло на Моли.
„Моли…“
Докосна една нейна стара рокля. Светлосиня лятна рокля, която падаше по тялото ѝ като пясъка на плажа. Свали я от окачалката и я задържа пред себе си на една ръка разстояние. Задържа я там, където щеше да се намира, ако сега я носеше тя.
Целуна празнотата там, където щеше да е главата ѝ.
„Обичам те, Моли.“
Буца се надигна в гърлото му. Остави роклята на леглото.
В шкафа докосна розово потниче, кафяв къс панталон, малка бяла рокля, синя риза. Главата му се замая. Виеше му се свят. Бе зашеметен от Моли.
Преди да умре, тя казваше: „Ще избереш ли ти какво да облека днес?“.
Уейн обожаваше да го моли за това. И неведнъж тя се обръщаше и откриваше на леглото само комплект бельо.
„Уейн! — възкликваше с широко отворени очи, уж шокирана. — Недей да си мислиш разни работи!“
Уейн се разсмиваше и лягаше на леглото. Да, мислеше си разни работи. Спомняше си как тези работи бяха най-добрите идеи, които някога му бяха хрумвали.
— Трябва да тръгваме — каза той. Сякаш цял Гоблин го притискаше. Тежестта на града, който го прославяше.
Но не можеше да зареже вещите на Моли. Просто не беше редно нещата да приключат така. Всичко негово можеше да вземат. Но не и нещо на Моли. В никакъв случай.
„Мамицата му.“
Защото сега това можеше да отнеме доста време.
Вдигна от дъното на шкафа една стара зелена мешка и започна да натиква нещата ѝ вътре. Дълго черно зимно палто с качулка, поръбена с кожа от росомаха. Дантелена риза с копчета, която някога го подлудяваше. Тясна оранжева тениска с бял номер на гърба. Джинси, които Моли бе префасонирала саморъчно. Розов суитшърт. Черен пуловер. Бял сутиен с цветя на гърдите.
Но дрехите от шкафа не стигаха.
Грабна кутията ѝ с бижута, парфюма ѝ, списанията, които бе преглеждала за последно, гримовете ѝ.