Доколкото на Уейн му бе известно, той не криеше нищо нарочно. Но тъй както Моли бе способна да разпознае чистотата на действията му, тя виждаше и как пребиваването му в емоционалния мрак можеше един ден да го вкара в беля.
Както когато родителите му починаха. Уейн скърбеше така, както Моли никога не бе виждала никого да скърби. Все едно отказваше дрогата. Все едно доброволно бе влязъл в духовна потилня, нещо, в което Черната вода или синът на Черната вода можеше да са участвали, преди Първоначалните шейсет да пристигнат в Гоблин. След като Уейн се заключи в допълнителната спалня в жълтата си къща за седем дни, не беше трудно да си го представиш и така. Но Моли го примами да излезе. Сякаш се беше загубил в безумен лабиринт, а тя беше сложила табела с надпис: „Писна ли ти? Тръгни насам >>>“.
Не искаше да ѝ се налага да го хване за ръка. Тя не го водеше, нито му даваше най-добрите напътствия. Как можеше да знае кой е най-бързият изход от чуждата скръб? По-скоро просто каза на Уейн, че изход съществува. И тъй като я обичаше, той ѝ повярва. Любимата като учителка. Уейн успя да изплува със зъби и нокти от блатистата тиня и когато отново излезе навън и пое към изумителен емоционален изгрев, Моли го чакаше там с усмивка.
Запознаха се в една бакалница. Уейн косеше морави в западния край и се отби в почивката. Не я видя, докато тя не каза:
— Ти явно много обичаш лимонада.
Той вдигна очи и видя една жена, твърде красива, че да опакова покупки. Кестенявата ѝ коса, зелените очи и извивката на носа ѝ — всички те му се виждаха твърде правилни, невъзможен сбор от черти.
— Да — отвърна той и повече не продума. Но я гледаше. И не можеше да спре.
А на Моли това ѝ хареса. Хареса ѝ и че е целият в трева. Хареса ѝ, че ѝ мирише на дива природа и че дрехите и кожата му бяха позеленели от работа.
Той ѝ благодари и си тръгна.
Същата нощ Уейн сънува невероятен сън и в него жената от бакалницата седеше насреща му в библиотеката. Той искаше да я заговори, но тя постоянно му шъткаше, усмихната.
Същата нощ и Моли сънува сън. Сън, в който Уейн влезе в стаята ѝ, целият в зелена трева, и я задоволи така, както никога преди.
Тя се шокира, когато Уейн влезе в бакалницата на следващия ден. Беше взел същите стоки, които избра и вчера. Моли се усети, че той не мисли ясно. Че косачът не е дошъл тук за лимонада.
— Аз съм Моли — представи се тя.
— Уейн Шърман. Снощи те сънувах.
Моли се изчерви, защото предположи, че сънят на Уейн е бил подобен на нейния.
— И аз те сънувах — каза тя. — Това значи, че трябва да излезем.
— Навън?
— Да излезем на среща.
— Сега веднага ли?
— Като се освободя.
— А това кога ще е?
— Сега веднага.
По време на ранната вечеря в „Джеромс“, любимото заведение за скара на Гоблин, Уейн научи, че Моли е собственичката на малката бакалница в западния край на града. Докато Уейн ѝ разказваше своята история, Моли търсеше нещо да ѝ подскаже, че той е скапаняк, но нищо такова не възникна. Уейн беше чудесен. Той говореше искрено и честно. Тя нямаше как да не реши, че притежава невинност.
— За какво беше твоят сън? — попита го тя изведнъж, прехапала долната си устна.
Уейн ѝ разказа.
Тя го обмисли.
— Значи може би си решил, че съм от хората, които не обичат да споделят. Но както виждаш, аз много приказвам.
Когато тя му разказа за съня си, Уейн така се зашемети, че не можеше да гъкне.
— Така не е честно — каза тя. — Аз изживях нощта на живота си, а на теб постоянно са ти нареждали да млъкнеш.
Двамата прекараха три часа в „Джеромс“. Разказаха си всичко.
Моли не знаеше какво иска, не повече от всеки друг. Що се отнася до мъжете, тя имаше смътната идея, че някой ден ще срещне страхотен мъж и всички странни залитания преди това в този ден ще добият смисъл.
Уейн изглеждаше улегнал още от раждането си. В живота му нямаше безредие. Беше купил с парите си хубава жълта къща с прекрасно поле край нея. Беше непознат (почти анонимен) за собствения си род. Години по-късно, след като Уейн Шърман се прочу навред с това, че е изградил Плетищата, гоблинчани питаха: „Той откъде е?“.
Стана ясно, че след първата им среща ще има и друга. И да, имаше.
Когато Уейн дойде у родителите си, за да им каже, че е срещнал някого, майка му изпадна в шок. Никога не бе виждала сина си такъв. Той седна на дивана и развълнувано им я описа. Интересите ѝ, шегите ѝ, магазина ѝ. Разказа на майка си как носел цвете на Моли всеки ден. Нямаше значение дали го е откъснал от някой двор, в който работеше, или го бе купил на прибиране. Как Моли потапяше всяко от тях в чаша вода и пазеше увехналите. Първо ги държеше в кутия, а после — във варел.