Гоблинските полицаи не отговориха. Марго ту се плашеше, ту се разочароваше. Разгадаването на шифъра уж трябваше да е миг на триумф за нея. Но на тези полицаи като че не им пукаше.
Тя преглътна тежко и леко забарабани с пръсти по облегалката на дървения стол.
— Ами, да, излязох права.
Марго се размърда на седалката си и дървените облегалки изскърцаха. Усети нещо, което не ѝ се искаше — някъде в далечните дълбини на душата ѝ дожаля за Уейн Шърман. Все едно изпортваше безпомощно хлапе в училище.
Какво ще направят тия мъже на човека от Плетищата, ако го спипат?
— Майка ми дойде ли вече?
10
Марго си имаше основания да се тревожи за благополучието на Уейн Шърман. Вместо да се юрне по автомобилната алея и да офейка от Гоблин, той затъваше все повече в леглото си. Все по-дълбоко в обраслите с мъх спомени за Моли.
Все по-дълбоко в Плетищата.
Три дни след като изгради лабиринта, Уейн бе навлязъл в него и изучаваше незаплануваното си творение. Плетищата, разбираше той, можеха да предоставят убежище. Място, където можеше да отиде и където никога не бе ходил с Моли. Място без нейния призрак.
Но през този ден Уейн не беше сам. Дълбоко навътре, сред храстите, той се натъкна на един съсед, свил се на малка полянка. Човекът, Бърт, вдигна очи, щом чу приближаващите се стъпки на Уейн.
— Ох, слава Богу! — възкликна той, докато се изправяше.
— Какво става? — попита Уейн.
— Извинете, че влязох без позволение в имота ви, господин Шърман — рече Бърт. — Просто изглеждаше толкова… толкова забавно. Трябваше да го видя отблизо. Тук съм от два дни. Знаете ли как се излиза?
— Два дни?
Бърт кимна смутено.
— Здравата съм огладнял, да ви кажа.
Уейн дълго се взира в него, а после се разсмя и като че за пръв път се смееше от много време насам.
— Чакайте — рече той. — Навлезли сте в тези храсталаци преди два дни и оттогава сте се лутали?
— Ами, да.
Сега и Бърт се засмя.
— Да — каза Уейн. — Да, знам как се излиза. Елате.
Уейн въведе Бърт в жълтата къща и му сипа лимонада и супа.
— Сигурно това ще ви научи да не влизате в чужд имот без позволение — каза Уейн с усмивка.
След като се нахрани, Бърт остави питието си и се прокашля.
— Трябва да вземаш пари на хората, Уейн.
— За какво?
Бърт се приведе напред с широко отворени, изпълнени с плам очи.
— Да ти плащат за билет бе, човек. Билет, за да се разходят из това чудо! Казвам ти, по дяволите! Тук си седнал върху златна мина. — Той се облегна на стола. — Но по-добре да сложиш една карта, че да не те осъдят.
Регистрирането на Плетищата като туристическа атракция не беше никак сложно. Но членовете на градската управа бяха съгласни с Бърт — Уейн трябваше да предостави на закупилите билети по-лесен изход. Не можеха да рискуват хората от други градове да разправят на приятелите си у дома, че са се заблудили в Гоблин за пет дни. И едва не са умрели от глад.
И Уейн прокара изходи за бягство. Табелите гласяха:
ПИСНА ЛИ ТИ? ТРЪГНИ НАСАМ >>>
Скрити пътеки, които се намираха лесно, означени със стрелка. Пътеки, които пряко извеждаха посетителите от лабиринта.
Градската управа одобри тези допълнения, сделката бе осъществена и на никого (включително и на Уейн) не му и хрумваше, че лабиринтът ще излезе нещо много по-голямо, отколкото си беше.
Грандиозно постижение на градинарството.
Но след осемнайсет месеца Плетищата станаха най-касовата туристическа атракция в Гоблин, а името Уейн Шърман бе на устата на всеки общински служител. Като че творението на Уейн дори накара хората да забравят, че негов праотец бе удушил любимия им Джонатан Трахтънбройт.
Гоблинчани простиха. Източно от града се издигнаха билбордове:
СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ ЩЕ РАЗГАДАЕТЕ… ПЛЕТИЩАТА?
ЗНАЕТЕ ЛИ НАКЪДЕ ВЪРВИТЕ? ПЛЕТИЩАТА
18 МИЛИ ДО ПЛЕТИЩАТА — ДА НЕ СЕ ЗАГУБИТЕ!
КАКВО Е ПОТУЛЕНО ВЪТРЕ?
Дори и общинските служители не знаеха отговора на този, последния въпрос.
И докато Уейн не се беше заловил да развърти бизнес в родния си град, за него всичко си беше за забава. Развлечение и чест едновременно. Скоро във всеки хотел се предлагаха лъскави брошури с описание на Плетищата. В „Уудръф“ окачиха пълноцветен плакат във фоайето. На Уейн посветиха четири страници в „Какво да се прави в Гоблин“, включително и негова снимка — брадат, скръстил ръце и усмихнат, с разрошена от вятъра гъста коса, а зад гърба му се виждаха върхарите на главозамайващия лабиринт от храсти.