Всички начаса скочиха в езерото.
Никой от лагерниците не проговори, когато те се гмурнаха надълбоко, изскочиха и пак се гмурнаха.
Някои гледаха Ричард.
„Това хлапе загуби дирята на другарчето си.“
Паника започна да обзема ръководителите.
Започнаха да си крещят.
Къде е това дете? КЪДЕ Е ТОВА ДЕТЕ, ЕБАСИ?!?!
Проплуваха дълги отсечки под вода. Прекалено дълги. Ричард виждаше как черната вода поглъща краката им. Когато двама изплуваха, други трима се гмурнаха. Вече се уморяваха. Тези, които цапаха на повърхността, дишаха тежко. И чакаха.
Една от ръководителките се разплака.
— Къде е той? Дан? Сбъркахме ли в нещо? Дан?
Дан нямаше никакви отговори. Никой от тях нямаше. Седемнайсетгодишните… ръководители в лагера… се предполагаше да пазят тези деца…
— Дан? Какво става? Сбъркахме ли някъде? Къде е той? — гласът ѝ затрепери. Лагерниците на кея потръпнаха.
Ричард, все така във водата, се вкопчи отстрани в кея и започна да наблюдава отчаяните ръководители, зашеметен.
Часовникът тиктакаше. Две, после и три минути — това е много време, за да очакват да задържиш дъха си. И да оцелееш…
Пак под водата. И нагоре.
Ръководителите бяха явно изтощени. За Ричард това си личеше.
Изминаха три и половина минути. Ричард се покачи на кея.
Един ръководител дойде и се обърна към него, молейки се местоположението на изчезналото дете да е изписано някъде по лицето на другарчето му.
Пак под водата. И нагоре.
— Не… не… толкова дълго не се издържа! — изплака момичето. — Не може! Човешките същества имат нужда да…
Пак под водата. И нагоре.
— Ще умреш. Не можеш… Човек трябва да…
Пак под водата. И нагоре.
— Дан?
Бяха изминали четири минути.
— Дан?
— КАКВО?!
— Хората трябва да дишат, Дан. Той… той е мъртъв.
Много време мина, преди ръководителите да се откажат. Един по един се предаваха. Един по един се изкачваха на кея.
Никой не проговаряше. Устните им трепереха, но никой не продумваше нито дума.
А после…
Шум от нещо, което изплува от водата, и откъм левия край на онова грамадно Н Чарлз се изкатери на кея.
— Ох! — изпищя момичето. — ГОСПОДИ Боже, ти си добре! — Усмихваше се истерично, но повечето ръководители останаха коленичили. С каменни лица.
Ясно беше, че Чарлз се е крил.
— Къде беше? — попита един от тях. Изправи се в цял ръст и под него Чарлз заприлича на джудже.
Лицето на Чарлз бе непроницаемо, както винаги.
— Ей, малкият, къде беше, бе, твойта мама?
И тогава всичко се отприщи.
Шумът. Крясъците. Плачът.
— Ще ти счупя шибаната глава!
Ръководителят вдигна юмрук.
Друг посегна и го спря.
— Това хлапе е ПСИХО, БЕ, НЕГОВАТА МАМА!
— Тогава го доведи в офиса бе, човек — рече вторият ръководител. — Но недей така.
Чарлз се разплака. Плака така, както Ричард щеше да го види да плаче деветнайсет години по-късно, в Ричардовия „Додж Дарт“ на ъгъла на „Лилия“ и „Нептун“ в центъра на Гоблин.
— Разкарайте го оттук това лайненце — каза първият ръководител. А после се обърна към Чарлз: — Ти си лайненце и ще те върнем у вас.
Вторият ръководител го поведе спокойно между останалите лагерници. Ричард стоеше на разнебитения кей, от него капеше вода и гледаше объркано как Чарлз минава.
В онзи миг, докато гледаше как Чарлз минава и разбираше какво е направил той, Ричард ясно проумя всички подозрения на майка си.
Отведоха церемониално лагерниците обратно на брега. Денят не можеше да продължи. Те тръгнаха по пътеката към бунгалата си и им наредиха да играят на разни игри.
По-късно същата вечер, точно когато Ричард чу първото тежко дишане на заспиващите си другари по спално помещение, Чарлз се върна.
Той коленичи до леглото на Ричард.
— Пленително зрелище беше — каза той, все едно знаеше, че Ричард е буден.
Въпреки че беше тъмно. Все едно знаеше, че Ричард е буден и се тревожи за него.
— Кое? — попита Ричард, все още много объркан.
— Да гледаш как хората се мъчат да ти спасят живота.
Ричард мълчеше.
— Наредиха ми да си тръгна, разбира се. Пращат ме у нас.
Ричард мълчеше.
После Чарлз стана и безшумно се промъкна до леглото си.
След малко Ричард го чу да хърка и разбра, че въпреки ужасяващата енергия и страха около инцидента Чарлз го бе видял различно. Докато всички останали се страхуваха и претегляха живота и смъртта, Чарлз просто е стискал дъските на кея и е гледал.