7
Сцени като тези… Боклучета по зеления гоблински скулптурно подрязан храст на Ричардовия живот…
За негово облекчение в крайна сметка двамата завършиха гоблинската гимназия и постъпиха в различни колежи. И двамата се прибираха за ваканциите (Чарлз постъпи в едно училище близо до Гоблин и все така живееше с родителите си, Ричард замина за долната част на щата) и никога, ама никога, когато се събираха, Чарлз не споменаваше поне да си е паднал по някое момиче. Колкото повече се замисляше Ричард над това, колкото повече обичаше и губеше, толкова повече с облекчение забелязваше колко малко като че говореше Чарлз за жени. Заради това, когато за пръв път чу новината, че Чарлз си е намерил гадже, щом госпожа Риднор му го каза, Ричард засрамено се запита що ли за жена би могла да се почувства уютно, след като влезе в света на Чарлз. Щом самият той частично бе надникнал във вътрешното устройство на съзнанието му, какъв ли интимен изглед би се открил пред една жена? Чарлз бе от ония мъже, които прикриват същността си. Поначало той представа си нямаше как изглежда тази същност.
Ричард не можеше да престане да се диви на тази мисъл. И онова, което откри, бе, че заради тази новина той се почувства отмъстен. Всички онези нощи, когато се мъчеше да не обръща внимание какво си мислят останалите хлапета от гоблинската гимназия за неговия приятел, всички онези нощи, когато (болезнено) му се искаше Чарлз да си намери друг приятел, всичките пъти, когато го бе подкрепял… духовно… и му бе вдъхвал вяра, без да съществува никаква друга причина за това освен дълбокото и безоснователно чувство, че е длъжен. И ето! Чарлз си имаше гадже. Чарлз Ригнор, мъж, от когото жените бягаха тутакси инстинктивно, при все че въобще не ги е заговарял. Ричард отдавна се боеше да запознава с Чарлз момичетата, в които се влюбваше. Това изглеждаше като стачка срещу него, като причина една жена да се отвърне от него. И все пак… все пак… вярата. Ричард никога не успяваше да се отърве от онова безшумно невидимо ръкостискане, от сделката, която бе сключил вътрешно със себе си в едно бунгало на плувен лагер преди цяла вечност.
ПРОБЛЯСЪЦИ! ОТРЯЗЪЦИ! Ричард, застанал пред храстовата скулптура на Чарлз, докато дъждът правеше маски на собственото му лице, си спомни как седяха на трибуните на един мач на „Мародерите“ на свой терен… Тези трибуни, наблъскани с пощурели ученици… размахващи зелено-пурпурни знамена… Миризмата на хотдог и брецели, и на шампоан, лъхаща от всички хубави момичета… Грамадните прожектори, осветяващи големия мач на терена… И Чарлз долу как думка тъпана на онзи голям гоблински оркестър. Брийан Стоктън се наведе над Ричард и попита:
— Това не е ли твоят приятел Чарлз?
Твоят приятел Чарлз.
Чарлз, приятел на никого другиго.
ПРОБЛЯСЪЦИ! ОТРЯЗЪЦИ! Ричард се прибира от колежа и открива залепена на вратата си бележка:
„В града съм. В библиотеката. Да се видим?
Чарлз“
И как Ричард вървеше по улиците в центъра, за да поздрави самотния си приятел. Как бяха излезли онази вечер и бяха препили. На връщане у дома Ричард повърна, а Чарлз говореше така, сякаш десетина души се бореха вътре в него да вземат думата.
Имаше едно момиче… В бара… Момиче, на което Ричард бе хвърлил око… момиче, което Ричард прояви нахалството да заговори… Момиче, което толкова се наплаши от Чарлз, че веднага заяви на Ричард, че не искала да се навърта около неговия приятел. Как Ричард беше пламнал вътрешно, как я блъсна в стената.
Защо? Защото бе достатъчно жестока да каже онова, което самият той не смееше? А не беше ли защото тя застрашаваше неговия дълг към Чарлз? Неговата роля. Неговата участ.
Двамата се добраха на зиг-заг до вкъщи и като се събуди, Ричард откри друга бележка:
„Чудесна вечер. Благодаря ти, приятелю.“
И сега, по волята на някакво провидение, на невидими пръсти, изплитащи невъзможни колажи в небето, Чарлз си беше хванал гадже. Страшният Чарлз. Пичът, който го беше дънил (или необяснимо го караше сам да се дъни) толкова пъти. Чарлз беше срещнал някоя. Да не повярваш. Не е истина. Отмъстен. Нямаше значение, че Ричард не бе получавал ни вест от Чарлз през четирите месеца, откакто чу за нея, и докато тази вечер не получи това негово странно и шушнещо обаждане. Нямаше никакво значение. Ричард прегърна новината като безценно птиче. Чарлз си има гадже — това означаваше, че Чарлз нищо чудно да си бе намерил и друг приятел.