И може би, размишляваше Ричард, тук вече си беше свършил работата.
8
„Добре — помисли си Ричард, все тъй взрян в очите на онази храстова скулптура на Шърман. — Да се върнем назад. Този път само малко. Почти няма да се връщаме назад. Към тази вечер. По-рано тази вечер. Когато се качи в колата и ми каза, че може да си направил нещо много лошо. Как не се и усъмних в това. Как никога не съм се съмнявал, че този ден ще дойде, че винаги е бил напът…“
9
— Какво има, Чарлз?
Двамата бяха седели достатъчно дълго в колата, та дъждът по предното стъкло да се превърне във второ стъкло, в пласт, изкривяващ всичко, в прикритие. Ричард беше нервен.
„Да признаеш нещо, е по-различно, отколкото да съобщиш нещо на някого — помисли си Ричард. — Помниш ли като той ти разказа как оставил онзи хамстер да се разлага? Как не искал хамстера, който баща му купил за него, и го сложил в мазето, завил клетката му с одеяло и си тръгнал? Как горе дни наред си гледал своите работи, а животинчето страдало, а после умряло от глад и се разложило един етаж по-надолу? Ако това е още по-гадно…“
— Спокойно, Ричард — каза Чарлз. — Никого не съм убил.
Ричард се размърда неловко на седалката. Пак си представи ония дългоръки, дългокраки, мудни гоблински полицаи с противните им сиви униформи.
ИЗЛЕЗТЕ! ИМАМЕ ПРИЧИНИ ДА ВЯРВАМЕ, ЧЕ ТАМ ВЪТРЕ ИМА ЧОВЕК, КОЙТО СЕ ГОТВИ ДА ПРИЗНАЕ, ЧЕ Е ИЗВЪРШИЛ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ! НАША РАБОТА Е ДА ГО ИЗСЛУШАМЕ, НАША РАБОТА Е ДА ГО ДОКУМЕНТИРАМЕ, НАША РАБОТА Е…
Но това бе работа на Ричард. Винаги е било.
Дъждът плющеше по колата.
И изведнъж Ричард разбра как искаше Чарлз да признае нещо. Нещо ужасно. Бе разпъвал душата си толкова надалече за Чарлз, прекалено далече, и може би едно престъпление в крайна сметка щеше да сложи край на всичко това.
Досами тях в източна посока черната порта на Гибелния парк стърчеше високо над околните дървета. Дъждът се промени по форма от хиляда боцвания до гъсти, подобни на катран капки, които глухо тупаха по предното стъкло. На светлината от апартамента горе все още се виждаше, но беше много тъмно.
Ричард се извърна на седалката срещу приятеля си.
— Е… Какво става, Чарлз?
— Помниш ли как се промъкнахме в „Млечният път“? — попита Чарлз. — Помниш ли как, като бутна вратата… и тя се отвори?
— Да.
— Същото се случва и в тази история.
Чарлз се запознал с Анди на някаква сватба. Това Ричард вече го знаеше. Всичко останало, което последва, бе ново за него.
10
За Чарлз било малко изненадващо, когато отворил едно луксозно писмо и разбрал, че Гордън Дикси, стар семеен приятел, се жени за момиче на име Джейн и щели да се преизпълнят с радост, ако той присъства.
— Не беше длъжен да ме кани, Ричард. Това много ме развълнува.
Но закъснял за сватбата. Закъснял, защото панталоните му все не изсъхвали и още били влажни, когато излязъл от къщи. Дошъл петнайсет минути след началото на церемонията и изчакал навън.
През многобройните прозорци на параклиса успял да наблюдава какво се случва вътре. Слънцето над него напичало и трябвало да си затулва очите, докато гледал през стъклото, та да вижда по-добре. Различавал Гордън пред олтара. Семействата от двете страни на пътеката. И точно от вътрешната страна на прозореца, достатъчно видима, че да различи цялостно профила ѝ, седяла Анди.
— Жива рисунка! — рече Чарлз. — Все едно бе нарисувана и вписана в цялата сцена. И сякаш това бе направено, за да го видя аз. И то само аз.
11
Празненството било в „Уудръф“, същия онзи хотел, където Ричард всяка година вечерял със семейство Риднор. Оттук, на пресечката на „Лилия“ и „Нептун“, Ричард виждаше горния край на червения му неонов надпис.
Анди излязла през задния вход и запалила цигара. Чарлз я последвал навън.
— Аз съм Чарлз — представил се той и протегнал ръка. — И цяла вечер те наблюдавам.
— А… — възкликнала Анди. — Усетих… нещо.
— Ти си най-красивата жена, която някога съм виждал. Не съм лъжец.
Сега, в колата, Ричард попита:
— Казал си всичко това, Чарлз?
— Да. Защо? Смяташ ли, че съм бил много напорист?
— Не, не. Страхотно е.
Чарлз и Анди дълго разговаряли отвън. Тя била от Сейнт Пол и на другия ден следобед се връщала в Минесота. Това не разстроило Чарлз. Никога преди не бил имал гадже и представата за разстоянието не го уплашила.