— Там горе всичко беше в офиси. Матирано стъкло и табелки с имена. Все едно съм нахлул в детективска агенция. Много се тревожех, че някой може да работи до късно, и затова минах на пръсти целия коридор до другата страна на сградата. Сигурно съм извадил късмет. Там не се чуваше ни звук. Даже и пърпоренето на таванен вентилатор. Телефон. Жужене на компютър поне. Нали се сещаш… струва ми се, че гоблинската градска морга няма охрана. Не е ли странно? Точно това място да оставят без надзор! В зоопарка имат охрана. На гробищата има пазач. Дори братовчедът на Уейн Шърман му пази Плетищата нощем. Обаче някой да варди моргата? Никой! Без очи и без уши. И без уста да ми подвикне, да ме попита какво върша, да го прекрати, преди да е започнало.
— Вратата към помещението, където държат труповете, е в далечния северен край на коридора на първия етаж. Лесно я намерих. И представяш ли си? Аз да вляза в моргата с чифт ножици в ръка малко преди полунощ? Направо не можех да се позная. Щом влязох през вратата, започнах да издирвам знак в моята история… В нашата история, Ричард. Точка във времето, която би могла да загатне, че да, един ден незаконно ще проникна в гоблинската градска морга с намерението да открадна не пари, а нещо друго. Но никакъв знак не открих. Никаква верига от събития досега, която да съзра. Знаеш ли какво? Мисля, че любовта притежава голяма мощ, Ричард. Сериозно го мисля.
На вратата имало табела — човек с маска на устата и гумени ръкавици на ръцете. Чарлз влязъл и се оказал на върха на тъмно стълбище.
— С портфейла си заклещих вратата. Надявах се достатъчно неонова светлина от улицата да проникне долу заедно с мен… да ми помогне, докато успея да запаля истинските лампи на тавана. Но беше ясно, че много скоро ще потъна в пълен мрак.
И потънал. И използвал каменните стени за ориентир, докато слизал по стълбите.
— Обаче се обърках и на последното стъпало се препънах. Ударих се в метален поднос на колелца и грохотът ме стресна издън душа. Помислих си, че със сигурност ще ме хванат. Че някой ще изплува от мрака, ръка ще стисне моята ръка. Нали знаеш, казват, че сърцето ти тупти, като се уплашиш? Моето така думкаше, че ми се стори, че ръката ми удря по гърдите ми, но ръцете ми бяха пред лицето и трепереха в мрака. Заопипвах по стената за ключа за лампите. Доста време ми отне, много минути и тези минути долу в тъмното бяха много тежки. Анди би била щастлива да узнае, че въпреки ужаса дори не ми мина през ум да се върна. Любов, Ричард. Любов легенда.
Де да беше видял това! Когато лампите светнаха, бидох посветен в една страна на Гоблин, която малцина виждат! Аз бях под града. Даже и под гробовете, бих казал, защото в гробовете телата почиват. Но в моргата? Боже мой, Ричард, моргата е физическо чистилище. Никой не остава в моргата. Не и задълго. И ми хрумна, докато гледах многобройните метални врати в стените, че който и да е там вътре онази нощ, на него също никак не му е провървяло да ме срещне в моргата. Мен, злонамерено същество.
Наоколо бяха пръснати няколко стоманени подноса на колелца. И по тях бяха наредени скалпели, игли, конци. Прозрачни туби с химикали. Покрай далечната стена имаше мивки и много кранове в различен цвят. Зелени престилки висяха на куки по стените. Също и маски, и предпазни очила. Големи усилия полагат да поддържат хигиената на подобно място. И ей ме мен, нарушавам всички правила.
Чарлз пристъпил към квадратните чекмеджета и огледал скобите, които ги придържали затворени.
— Веднага се задействах.
Преброил чекмеджетата и видял, че са общо осемнайсет. На три реда по шест броя.
— Реших, че ще ги подкарам отляво и ще продължа нататък, докато намеря крак, който мога да пробутам за свой. Издърпах горното ляво чекмедже. Дръжката в ръцете ми все едно беше от лед. И миризмата, която изригна оттам, беше ужасно гнусна, все едно пълната противоположност на любовта. И ме успокои мисълта, че разбира се, единствените елементи, които играят тук, са любовта и гнусната ѝ противоположност. Виждаш ли? Някои биха го нарекли равновесие. Но по-скоро ми се струваше, че съм преминал през тънка стена, стена от гоблински дъжд навярно, и всичко и всички, които ще срещна от там нататък ще притежават смисъл, огромност, важност. И само като се замисля… ха-ха… всичко това започна с нещо толкова елементарно като пръст от крак.
14
Чекмеджето се отворило с лекота, чуло се как изтракват сачмените лагери. Чарлз усетил мощен подем. Какво ли ще види в мрака на това чекмедже? Откога ли е мъртво? Изправил се на пръсти и надникнал вътре, в дъното на дългата правоъгълна тъма. Там нямало нищо освен леден въздух и стомана. И онази воня. Спомен за прежни обитатели. Студен, фин полъх обгърнал Чарлз.